Решение № 10314 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3086/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Ти Си Китчън ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Цар Асен I 81, подадена чрез пълномощника му адв. Петров, против Решение 367/23.01.2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. 1333/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221020006104-091-001/11.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с Решение 1968/23.12.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 552.34 лв. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение изцяло, вкл. в частта му за разноските. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Мустафа. Заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер, посочен в списъка на разноските 3 640.18 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221020006104-091-001/11.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с Решение 1968/23.12.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, с който са установени на ревизираното дружество Ти Си Китчън ЕООД задължения в общ размер 37 377.35 лв. (ДДС 30 229.38 лв. и лихва 7 089.46 лв. и лихви за авансови вноски за корпоративен данък 58.51 лв.), извършено е увеличение на счетоводния финансовия резултат (СФР) за 2018 г. и 2019 г. с непризнати разходи на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗКПО, в резултат на което е установена по-малка от декларираната данъчна загуба. Задълженията за ДДС са установени в резултат на: 1. Установен деклариран и невнесен ДДС в размер на 3 663.69 лв. по справки декларации за м. февруари и м. март 2020 г. Обстоятелството, че декларираният ДДС не е внесен не се оспорва от жалбоподателя и от негова страна не се представят доказателства, установяващи че този данък не е деклариран и не е дължим или че е внесен; 2. Отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС с мотиви за липса на доставки по фактури от 19 доставчика. За 2018 г. СФР е преобразуван с непризнатите разходи в общ размер 36 573.72 лв. по фактури, издадени от Елмашекспорт Инженеринг ООД, Консултинг и Медиа БГ ЕООД, Лина Груп БГ ЕООД, Мега Сървисис енд Съпорт ЕООД и Уотър Дистрибюшън ЕООД. За 2019 г. СФР е преобразуван с непризнатите разходи в общ размер 87 910 лв. по фактури, издадени от Трейд Транс 2021 ЕООД, Аква Про Логистик ЕООД, Арт Груп СФ ЕООД, Бол Груп ЕООД, Бони Груп 20, Булмак ЕИ Строй ЕООД, Гео Планет ЕООД, Емеролд ЕООД, Инвора ЕООД, Транс Бат Комерс ЕООД, ТСМ Груп 2019 ЕООД, Фудс М ЕООД. Изложени са мотиви за това, че разходите не се признават за данъчни цели, тъй като не е доказано извършването на доставките по процесните фактури. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо и неоснователно. Обосновал е изводи за валидност и материална законосъобразност на акта. Изложил е мотиви за това, че не е налице право на приспадане на ДДС по процесните фактури поради това, че жалбоподателят не е доказал наличието на доставки, а част от фактурите са непълни. Според изложените мотиви разходите законосъобразно не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗКПО, тъй като от една страна фактурите за неосъществени доставки не отразяват вярно стопанските операции, т.е. тези разходи не са документално обосновани, а в част от тях липсва изискуемата според Закона за счетоводството информация, от друга страна, сделките попадат в хипотезата на чл. 16 ЗКПО изпълнението им води до отклонение от данъчно облагане, вкл. чрез начисляването на възнаграждение за услуги, които не са реално осъществени. Съдът е изложил мотиви и за законосъобразността на РА в частта му на начислените лихви ва основание чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК във връзка с авансовите вноски за 2018 г., внесени със забава. В касационната жалба не се съдържат конкретни основания за неправилност на решението в частта му за лихвите по чл. чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е извършил проверка за това дали оспореният РА е подписан с квалифицирани електронни подписи (КЕП) от неговите издатели. Такава проверка видно от мотивите на оспореното съдебно решение е извършена по отношение не само на РА, но и на Ревизионния доклад (РД) и Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР), както и на заповедта за нейното изменение. Жалбоподателят не е бил представляван в първото по делото съдебно заседание, в което са приети доказателствата на хартиен носител, съдържащи се в административната преписка, и удостоверенията за КЕП на хартиен носител и на СD, и не е оспорил автентичността на изброените документи по реда на чл. 184, ал. 2 ГПК, нито е поискал допълнителна проверка на електронните подписи за това спазени ли са всички изисквания на чл. 26 и Приложение I към Регламент 910/2014. Неправилно твърди касаторът в касационната си жалба, че съдът не е изложил детайлни мотиви в своето решение, тъй като не е разграничил доставките на стоки от доставките на услуги и са налице идентични констатации за всички доставчици. В оспореното първоинстанционно решение са изложени изключително подробни мотиви във връзка с доставките от всеки един от 19-те доставчика. Установен е предметът на всяка една от процесните фактури. Обсъдени са всички представени от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с тях договори и приемо-предавателни протоколи, както и констатациите на приходните органи за всеки един от доставчиците. Въз основа на фактите, които съдът приема, че се установяват от така представените писмени доказателства, и с оглед експертното заключение, прието по делото без оспорване, той мотивира изводите си за това, че ревизираното дружество не е доказало наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Приходните органи оспорват наличието на основната материалноправна предпоставка за приспадането на ДДС - наличието на доставка на стока или услуга в изпълнение на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращ чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112 (т. 31 от решението на СЕС по дело C-285/11, Боник и др.). Според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане (виж т. 44 от Определение на СЕС по дело С-123/14, Италес, т. 37 от Решение на СЕС по дело С-87/12, Евита К, по дело С-516/14, Barlis 06). Ако жалбоподателят е доказал наличието на двете материалноправни предпоставки за признаване правото му на приспадане, а именно осъществяването на доставките на стоки или услуги и използването им от него за собствените му облагаеми доставки, тогава това негово правото следва да се признае (т. 33 от решението на СЕС по дело C-285/11, Боник). В изпълнение изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС получателят по доставката следва да притежава фактура или други документи към нея, в която стоките или услугите са индивидуализирани в достатъчна степен, за да е възможна проверката относно наличието на доставка и използването на стоките и услугите за осъществяваните от получателя облагаеми доставки (в този смисъл Решения на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, т. 36 и от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. т. 26). В изпълнение на задължението си по чл. 123, ал. 1 ЗДДС той следва да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване задълженията му по този закон (в този смисъл и т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft, Pеter Dаvid). Решението на СЕС от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft, Pеter Dаvid, на което касаторът се позовава и според което не може да се откаже правото на приспадане на ДДС, ако данъчнозадълженото лице не притежава други документи, освен фактурата, се отнася за случаи, при които получателят е доказал материалноправните предпоставки за признаването на това право, т.е. осъществяването на доставките не е спорно. В случая обаче именно извършването на услугите и получаването на стоките е спорно, поради което това решение на СЕС не намира приложение. Тъй като нито Директивата ДДС, нито националният закон съдържат регламентация на доказателствата, чрез които данъчно задълженото лице следва да докаже наличието на условията, необходими за надлежното упражняване на правото на приспадане, СЕС приема, че преценката относно това дали е налице това право е на съда с оглед фактите и обстоятелствата по делото (т. 32 от решението по делото Боник). Практиката на Върховния административен съд по сходни казуси сочи, че само фактурата или фактурата и договорът не са достатъчни, за да докажат наличието на доставка на стока или услуга. Необходимо е наличието на документ, удостоверяващ предаване и получаване на стоката или на резултата от услугата, за да се установи какво точно е получено от данъчно задълженото лице и дали полученото е използвано от него за облагаемите му додставки. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО разходът следва да е документално обоснован с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, а според ал. 2 счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството изисква първичният счетоводен документ да съдържа предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. При така очертаната правна рамка настоящият касационен състав извършва преценка на решението на първостепенния съд за съответствието му с материалния закон. Правилни и съответни на установените факти са изводите на АССГ във връзка с доставките на хранителни стоки по: 7 фактури от Мега Сървисис енд Съпорт ЕООД за плодове и зеленчуци; 3 фактури от Уотър Дистрибюшън ЕООД за плодове и зеленчуци; 1 фактура от Консултинг и Медиа БГ ЕООД за плодове и зеленчуци; 1 фактура от Гео Планет ЕООД за морски дарове и 6 фактури от Елмашекспорт Инженеринг ООД за месо. Жалбоподателят представя само фактурите, които не удостоверяват предаване и приемане на стоките. Според съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) хранителните продукти в счетоводството на жалбоподателя се завеждат синтетично, а не аналитично, т.е. записванията по фактурите може да бъдат проследени само стойностно. Изписват се като разход не при влагането им в производствен процес, а само веднъж годишно на базата на инвентаризационен опис от 31.12. на текущата година, въпреки че продажбите на кухненска продукция се отчитат всеки месец. Годишно се начислява разход по дебита на сметка 615 Разходи за продажба на продукция и се кредитира сметка 304 Стоки. При липсата на документи, удостоверяващи предаването и приемането на описаните във фактурите хранителни стоки, и при невъзможност получаването им и влагането им в кухненска продукция да се проследи от счетоводните записвания, правилно е приел АССГ, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената си тежест и не е доказал материалноправните предпоставки за признаване правото му на приспадане на ДДС, а именно наличието на доставки на стоки и влагането им в продукция, която той реализира при осъществяването на дейността си в ресторант Часовника. Правилни са изводите на АССГ и във връзка с фактура 34/18.12.2019 г., издадена от Трейд Транс 2021 г. ЕООД, имаща за предмет доставки на рекламни чаши, химикалки, ключодържатели, запалки, тефтери и визитки, тъй като предаването и получаването на описаните стоки от доставчика на жалбоподателя не е доказано. Жалбоподателят представя само фактурата, а тя не удостоверява посоченото обстоятелство. Би Ти Евро Комерс ЕООД е издало една фактура с 37/29.06.2020 г. с предмет Плащане по договор от 15.05.2020 г. В приемо-предавателния протокол липсва конкретизация на изпълнените и приети видове СМР. Същият удостоверява единствено, че договорът е изпълнен. В договора обаче не всички строителни услуги са индивидуализарани като количество и обем, например услугата озеленяване кашпа вход и южна декоративна алея, която е без посочване дори на обща цена. За нито един от различните видови СМР, описани в договора, не е посочена обща цена и единични цени. Например декоративните колони са 2 броя, но липсва единична цена. При тези данни правилно АССГ е приел, че фактурата не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС и този недостатък не се преодолява чрез представените към нея документи. Въз основа на тези документи е невъзможно да се извърши проверка за това каква конкретно услуга е предоставена. Правилни са изводите на АССГ и във връзка с фактура 113/30.07.2019 г., издадена от Булмак ЕИ Строй ЕООД. Правилно е приел съдът, че приемо-предавателният протокол не удостоверява изпълнението на услугите, посочени във фактурата, поради различията в обема на услугите (брой ремонтирани маси и тапицирани столове/сепарета и пейки) и единичните цени. Законосъобразно е отказано с РА правото на приспадане на ДДС в общ размер 1 040 лв. по фактура 36/26.11.2019 г., издадена от Транс Бат Комерс ЕООД, и не е признат разходът в размер на 5 200 лв. и правилно АССГ е потвърдил акта в тази част. Представена е от жалбоподателя само фактурата, в която СМР не са индивидуализарани в достатъчна степен като вид и обем. Вписани са в нея услуги като подмяна на вертикални и хоризонтални щрангове, централно захранване външен бар, почистване на канален достъп връзка сграда улична канализация, отстраняване на течове в мазета. Доколкото липсва приемо-предавателен протокол, удостоверяващ извършването на строителните услуги в обекта, в който жалбоподателят осъществява търговската си дейност, както и договор, е невъзможно да се установи и използването на резултата от тези услуги във връзка с предоставяните от получателя облагаеми доставки. Аква Про Логистик ЕООД е издало на Ти Си Китчън ЕООД 2 фактури - фактура 53/30.09.2019 г. с предмет Плащане по договор от 20.09.2019 г. за озеленяване и фактура 69/29.11.2019 г. с предмет Новогодишна украса съгласно спесификация. Представени са договорите за поддръжка и озеленяване от 20.09.2019 г. и за поръчка от 20.11.2019 г. заедно със спецификация към него. Фактура 53/30.09.2019 г. не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС и този недостатък не се преодолява чрез представения договор, в който липсват цени на отделните видове услуги (единични и общи). Към двете фактури липсват приемо-предавателни протоколи, които да удостоверят извършеното от изпълнителя и прието от възложителя в изпълнение на договорите. Не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС и фактура 10000030/28.12.2018 г., издадена от Лина Груп БГ, с предмет Плащане по договор от 30.11.2018 г.. Този договор, както и договорът от 20.11.2019 г. с Аква Про Логистик ЕООД, има за предмет коледна и новогодишна украса. За отделните дейности и материали за украсата, описани в договора, липсват единични и общи цени. Към договора има спецификация, но без цени, а извършеното и приетото не е удостоверено от страните с приемо предавателен протокол. Не така стои обаче въпросът, свързан с наличието на доставка от Емеролд ЕООД, за която това дружество е издало фактура 36/26.02.2019 г. с данъчна основа 2 860 лв. и ДДС 572 лв. Предмет на договора от 14.02.2019 г. между жалбоподателя като възложител и Емеролд ЕООД като изпълнител е аранжировка, декорация, украса и дизайн в ресторанта. Изпълнените от Емеролд ЕООД дейности са описани като вид заедно с вложените материали в приемо-предавателния протокол към фактурата от 25.02.2019 г. с посочени единична и обща стойност и са приети от възложителя. Поради това настоящият съдебен състав намира, че е доказано извършването на доставките на услугите, описани в протокола, а връзката им с дейността на получателя е безспорна. Изводът е, че неправилно съдът е потвърдил РА в частта му, в която не е признато правото на приспадане на ДДС по тази фактура и не е признат разходът по нея. Правилно АССГ е потвърдил РА в частта му, в която не е признато право на приспадане на ДДС и не е признат разходът по фактура 23/20.12.2019 г. с данъчна основа 4 188 лв. и ДДС 837.60 лв., издадена от Инвора ЕООД с предмет поддръжка на софтуер, компютърна техника лаптопи и принтери за 2019 г. Такъв е и предметът на договора между жалбоподателя и Инвора ЕООД от 07.01.2019 г. Според чл. 3, т. 6 от договора изпълнителят се задължава да изготвя месечни отчети, които да съдържат описание на извършената от него работа и времето, което е било необходимо за изпълнението на конкретната задача. Според чл. 4 от договора възнаграждението е месечно на база разработените технически задания и приети от възложителя при спазване изискванията на раздел IV. Според чл. 7 от раздел IV на договора приемането на разработените софтуерни продукти се удостоверява писмено с двустранно подписан протокол. Приемането включва успешното му тестване в реални условия. С оглед клаузите на договора правилно съдът е приел, че липсва яснота относно това как е формирано месечното възнаграждение в размер на 349 лв., посочено като единична цена в процесната фактура. Освен това, видно от постигнатите договорености между страните договорът не е за абонаментно обслужване на компютърната техника на възложителя и не включва задължението на изпълнителя да е в постоянната готовност да предостави при необходимост услугите, които възложителят изисква, срещу заплащането на годишно или месечно възнаграждение. Затова не може да намери приложение решението на СЕС от 3 септември 2015 година по дело C-463/14, Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани" ООД и цитираното в него решение по дело С-174/00, Kennemer Golf, според които не е нужно, за да се признае наличието на пряка връзка между посочената услуга и получената насрещна престация, да се докаже, че дадено плащане се отнася до индивидуализирана и точно определена услуга, извършена по искане на възложителя. В случая освен договора жалбоподателят не представя месечни отчети и протоколи за приемане на разработените от изпълнителя технически решения софтуерни продукти. Бони Груп 20 ЕООД е издало на жалбоподателя 2 фактури: 49/28.01.2020 г. и 70/28.02.2020 г. с основание плащане по договор от 04.01.2020 г. Според договора изпълнителят се задължава да извършва ежемесечно почистване на обект, находящ се в гр. София на ул. Цар Асен 81, срещу месечно възнаграждение от 850 лв. Между страните е сключен и договор на 02.01.2020 г., според който изпълнителят се задължава да извършва всеки месец почистване и поддръжка на климатична система и кухненска абсорбация срещу месечно възнаграждение е 576 лв. с ДДС. Във връзка с този договор са издадени от доставчика две фактури - 54/30.01.2020 г. и 66/27.02.2020 г. Бони Груп 20 ЕООД е издало на жалбоподателя и фактура 32/30.12.2019 г. с предмет Основно почистване ресторант и зала и поддръжка на оборудване неръждавейка 2019 г. Представен е от жалбоподателя договор от 31.01.2019 г., според който изпълнителят се задължава да извършва ежемесечно цялостно почистване на заведението, находящо се на ул. Цар Асен 81, включващо почистване на ресторант, кухня, сервизни помещения и тоалетна срещу годишна цена в размер на 4 140 лв. без ДДС. Жалбоподателят представя само фактурите и договорите. Както договорът с Инвора ЕООД, и тези договори не са за абонаментно обслужване и не включват задължението на изпълнителя да е в постоянната готовност да предостави при необходимост услугите, които възложителят изисква, срещу заплащането на годишно или месечно възнаграждение. Това налага извод, че само фактурите и договорите не са достатъчни да докажат предоставянето на услугите без документ, удостоверяващ какво точно е изпълнено и прието всеки месец месечен отчет например. Във връзка с фактурите, издадени от Лина Груп БГ ЕООД, АЕ Логистикс ЕООД, Арт Груп СФ ЕООД и Фудс М ЕООД за рекламни услуги са представени от жалбоподателя договори, според които задължението на изпълнителите е да изготвят плакати за локално и външно позициониране и дигитално позициониране за специални събития, тематични събития, изработване на рекламни флаери, двуезични менюта, винени листи, коктейлни менюта, рекламна стратегия за привличане на клиенти за коледни и новогодишни тържества и банкети срещу договорено месечно възнаграждение. Не се представят обаче от жалбоподателя документи, удостоверяващи какво конкретно е изработено от доставчиците, съответно - прието от възложителя, в изпълнение на тези договори. Той е представил двуезични менюта, винени листи, рекламни материали, рекламиращи тематични събития, които са провеждани в ресторант Часовника. От тях обаче не е възможно да се установи от кого са изработени и че изработката им е в изпълнение на сключените договори. Гео Планет ЕООД издава на Ти Си Китчън ЕООД две фактури за извършени строителни услуги, свързани с ремонти в градината на ресторант Часовника - 50/26.03.2019 г. с данъчна основа 5 900 лв. и ДДС 1 180 лв. и 56/29.03.2019 г. с данъчна основа 6 300 лв. и ДДС 1 260 лв. За възлагането и изпълнението на строителните услуги (СМР) са сключени два договора от 27.02.2019 г. и от 12.03.2019 г. Датите на договорите са сгрешени, тъй като вместо 2019 г. е вписана 2029 г., и това е видно от датите на двустранно подписаните приемо предавателни протоколи с дати 29.03.2019 г., в които извършените СМР са подробно описани като вид, количество, единична и обща цена, така както са описани и в договорите. Неправилно АССГ приема, че доставките не са доказани, тъй като в приемо-предавателния протокол е включено и извозване на отпадъци, каквото не е посочено в договора, въпреки че крайната цена съвпада, както и че изпълнението на декоративната решетка, вертикални колони и подмяна на плот за мивка не са достатъчно индивидуализирани. Там, където материалите са включени в стойността на услугата заедно с трудът, това е изрично посочено в приемо-предавателния протокол. Не може да се приеме, че изброените обстоятелства бламират възможността да се установи наличието на действително предоставени услуги, както е приел АССГ. Доказано според настоящия съдебен състав е и изпълнението на строителните услуги от ТСМ Груп 2019 ЕООД по фактура 53/24.07.2019 г. с данъчна основа 8 160 лв. и ДДС 1 632 лв. Предмет на договора от 24.07.2019 г. (погрешно вписана 2029 г.) е доставка и монтаж на 5 броя винил кристал с размери 3000 мм/3000 мм; 5 броя винил кристал с размери 3000 мм/900 мм (неотваряеми триъгълници) и винил кристал с размери 1.20 кв.м. неотваряеми правоъгълници. Изпълненото от изпълнителя е предадено и прието от възложителя с двустранно подписан приемо предавателен протокол. Единичните цени и общата стойност на всеки вид и размер винил кристали са посочени във фактурата, а това, че не са конкретизирани и в приемо предавателния протокол, удостоверяващ изпълнението, не дава основание да се приеме, че доставки на услуги липсват, противно на приетото от АССГ. Бол Груп ЕООД е издало на жалбоподателя фактура 42/30.09.2019 г. с данъчна основа 7 840 лв. и ДДС 1 568 лв. Предмет на сключения между Бол Груп ЕООД като изпълнител и Ти Си Китчън ЕООД като възложител договор от 20.09.2019 г. са услуги за ремонт, почистване и зареждане с газ/фреон на: хладилна камера, климатична система, система за абсорбация, работни хладилници 3 броя и климатична система GREE, включваща 9 вътрешни тела и 4 броя външни тела в обект ресторант The Clock, находящ се на ул. Цар Асен 81 в София. Изпълнените дейности са приети с двустранно подписан приемо-предавателен протокол на 30.09.2019 г., в който всички услуги са подробно описани като вид и количество. Посочени са единични и общи цени. Описаните в протокола услуги съответстват на предмета на фактурата. Констатираните от съда несъответствия между протокола и договора не са основание да се приеме, че жалбоподателят не е доказал извършването на услугите. По изложените съображения касационният състав приема, че решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта му, в която са установени допълнителни задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС в общ размер 6 212 лв., както и не са признати за данъчни цели разходите в общ размер 31 060 лв., в резултат на което е установена по-малка данъчна загуба за 2019 г., по следните фактури: фактура 36/26.02.2019 г. с данъчна основа 2 860 лв. и ДДС 572 лв., издадена от Емеролд ЕООД; фактури 50/26.03.2019 г. с данъчна основа 5 900 лв. и ДДС 1 180 лв. и 56/29.03.2019 г. с данъчна основа 6 300 лв. и ДДС 1 260 лв., издадени от Гео Планет ЕООД; фактура 53/24.07.2019 г. с данъчна основа 8 160 лв. и ДДС 1 632 лв., издадена от ТСМ Груп 2019 ЕООД, фактура 42/30.09.2019 г. с данъчна основа 7 840 лв. и ДДС 1 568 лв., издадена от Бол Груп ЕООД. Вместо него следва да се постанови решение по съществото на спора, с което частично да се отмени РА. В останалата част оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на страните следва да се присъдят разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. По ЗКПО, тъй като няма установени задължения, те следва да се определят въз основа на размера на намалената данъчна загуба или съответния размер на данъка. За първоинстанционното производство жалбоподателят е поискал и доказал разноски в общ размер 2 490 лв., описани в списъка на разноските (л. 258). За касационното производство не са поискани разноски.