Определение № 3416 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2023 г.

Производството е по чл. 256 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Подадена е жалба от Н. Станчева срещу отказ на министъра на здравеопазването да издаде Наредба за условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка, съгласно чл. 7а, ал. 3 от Закона за автомобилните превози. Съгласно чл. 7а, ал. 3 от Закона за автомобилните превози министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка. Според чл. 93, ал. 8 ЗАП, водачите на моторни превозни средства, които извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари, трябва да са преминали предпътен медицински преглед, извършен при условията и по реда, определени с Наредбата по чл. 7а, ал. 3. Наредба № 5 за предпътните медицински прегледи на водачите на автобуси, пътнически таксиметрови автомобили, тролейбуси, трамваи и други моторни превозни средства за превоз на хора (ДВ, бр. 66/21.08.1981 г.), издадена от Министъра на транспорта и Министъра на вътрешните работи е отменена, поради отмяна на законовото основание за нейното издаване - ЗДвП от 1973 г., който е отменен със ЗДвП, в сила от 01.09.1999 г. Съгласно § 10 от ПЗР към Закон за движението по пътищата (ДВ, бр. 20 от 1999 г., в сила от 1.09.1999 г.)подзаконовите актове по прилагането на отменения Закон за движението по пътищата запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон. С писмо № 93-00-208/24.11.2023 г. на Министерство на здравеопазването и писмо № РД-08-678/23.11.2023 г. на Министерство на транспорта и съобщенията е уведомена, че няма издадена Наредба за условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка, съгласно чл. 7а, ал. 3 от Закона за автомобилните превози. С писмо № 93-00-208/24.11.2023 г. на Министерство на здравеопазването във връзка с подадено заявление за достъп до обществена информация в Министерството на здравеопазването, регистрирано с вх. № 93-00-208 от 16.11.2023 г., съдържащо искане за предоставяне на информация относно наредбата по чл. 7а, ал. 3 от Закона за автомобилните превози е уведомена, че към настоящия момент на посоченото правно основание не е издаден подзаконов нормативен акт. За изготвянето на наредба на основание посочената разпоредба, със заповед на министъра на здравеопазването е създадена междуведомствена работна група. Сочи, че с оглед състоянието на безопасността на движение по пътищата, големия брой лица, загинали при пътни проишествия и високия процент водачи на МПС, които шофират под влияние на алкохол и наркотици, като гражданин и участник в пътното движение, е заинтересована да има издадена Наредба за условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка, съгласно чл. 7а, ал. 3 от Закона за автомобилните превози. Иска да се осъди Министъра на здравеопазването да издаде Наредба за условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка, съгласно чл. 7а, ал. 3 от Закона за автомобилните превози. Искането е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 256 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. От една страна в случая е подадено искане за достъп до обществена информация, не е подадено искане за извършване на фактическо действие, поради което не е формиран отказ по подадена искане който да подлежи на обжалване. От друга страна по чл. 256, ал.2 АПК може да се обжалва отказа да се извършат фактически действия които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Доколкото издаването на наредба е правно действие, отказ да се издаде такава не подлежи на обжалване по реда на чл. 256 АПК. Субект на правото на иск по чл. 256 АПК е физическо или юридическо лице което е сезирало с нарочно искане административния орган да извърши дължимото по силата на закона фактическо действие. Правото на иск възниква при наличието на дължимо по закон фактическо действие, което административен орган е задължен да извърши, подадено до органа искане за извършване на това действие от лице, в чиято правна сфера се отразява резултата от действието и неизвършването на действието (бездействието) от страна на административния орган. Предметът на защитата по раздел II на глава Петнадесета от АПК е срещу неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона фактически действия, като в обхвата на субективното право на защита по този ред не се включват дължимите от административния орган правни действия. В случая защитата, която се търси не е срещу неизвършването на фактически действия, а срещу неизвършването на правни действия. Не са фактически, по смисъла на тези разпоредби, задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на административен акт. В случая цитираните правни норми са неприложими. Този осъдителен иск е недопустим по отношение на бездействия, свързани с волеизявления. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение