Определение № 1039 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12027/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Сумев против определение № 1581 от 18.09.2023 г. по адм. дело № 526/2023 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед № 17-168/03.05.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Благоевград, с която е прекратено производството по заявление с рег. № 01-34323/21.01.2022 г., подадено от И. Сланчев, за изменение на КККР за землището на [населено място], общ. Разлог относно коригиране на границите на ПИ с идентификатор 15326.501.311 и съседния му 15326.501.312 и обособяване на нов имот с идентификатор 15326.501.317 и преписката е изпратена на административния орган за решаване по същество. Жалбоподателят поддържа, че определението е недопустимо, евентуално - неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде обезсилено или евентуално- отменено. Ответникът И. Сланчев в писмено възражение, подадено чрез процесуалния му представител адв. Юрукова, оспорва частната жалба и моли определението на съда да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответниците - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър– Благоевград и община Разлог не изразяват становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определението на административния съд е допустимо. Производството пред съда е образувано по реда на чл. 197 и сл. във връзка с чл. 56, ал. 4 АПК, по жалба, подадена в срок от лице, за което заповедта за прекратяване на административното производство е неблагоприятна. Произнасянето на съда е съобразено с производството по глава десета, раздел IV АПК и е в рамките на правомощията на съдебната инстанция по чл. 200, ал. 1 АПК. Поради това определението е допустимо, а доводите на частния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Определението на Административен съд – Благоевград е законосъобразно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Сланчев против заповед № 17-168/03.05.2023 г. на началника на СГКК – Благоевград, с която на основание чл. 56, ал. 2 ЗКИР и чл. 30, ал. 2 АПК е прекратено производството по заявлението на Сланчев за изменение на КККР на [населено място], изразяващо се в изменение на границите на ПИ идентификатори 15326.501.311 и 15326.501.312 и обособяване на нов ПИ с идентификатор 15326.501.317. Административният съд приема, че не са налице основания за прекратяване на административното производство по чл. 30, ал. 2 АПК- неотстранени от заявителя нередовности, тъй като указанията на административния орган, дадени с уведомление изх. № 24-10952 от 05.04.2023 г., за представяне на доказателства относно уреждането на регулационни сметки по отношение на имотите, засегнати от изменението, са такива по същество, а не за допустимост на искането. По тези съображения с определението, предмет на оспорване, съдебният състав отменя заповедта за прекратяване на административното производство и връща преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление. Тези изводи са законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Административният съд правилно приема, че указанията на началника на СГКК- Благоевград, дадени на заявителя Сланчев с уведомление изх. № 24-10952 от 05.04.2023 г., са такива по съществото на спора, а не засягат допустимостта на искането, поради което неизпълнението им не представлява основание за прекратяване на административното производство съгласно чл. 56, ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 2 АПК. Освен това в случая обстоятелствата, посочени в уведомлението на административния орган, са изяснени с представените на л. 57 и л. 58 от делото писмо и удостоверение, издадени от кмета на община Разлог. Това е още един аргумент в подкрепа на извода, че не са налице основания за прекратяване на административното производство по реда на чл. 56, ал. 2 АПК и заповедта на началника на СГКК- Благоевград в този смисъл подлежи на отмяна. Ето защо като отменя заповедта на началника на СГКК- Благоевград, с която административното производство, образувано по заявление на И. Сланчев, е прекратено и връща преписката на административния орган за произнасяне по същество, съставът на административния съд постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и представените доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция И. Сумев следва да заплати на ответника по частната жалба И. Сланчев сумата 650.00 лв. разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,