Определение № 207 от 25.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 638/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. Й. Т., против определение № 260051 от 27.01.2021 г., постановено по в.ч.т.д. № 1/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Варна, е оставил без уважение частната жалба на Т. срещу определение №260729/21.10.2020 г. на Окръжен съд Варна по т.д. №1706/2016 г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 29867/10.10.2019 г. на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса, дължима за депозиране на въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. За да постанови този резултат, съдът е констатирал липса на настъпила промяна в размера на доходите на молителката и тези на членовете на семейството й, съобразими на основание чл. 83, ал. 2, т. 1 ГПК. Констатирал е още противоречие между твърдяното в молбата за освобождаване от държавна такса и приложената декларация за получаваното трудово възнаграждение, както и недостоверност на декларираните с молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства предвид недеклариран имот, собственост на съпруга на молителката. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащо на обжалване определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касационен жалбоподател Т. е формулирала в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните въпроси: 1. “Дали при влязъл в сила отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, тя може да подаде нова молба – било пред същия съд или до по-горна инстанция, ако е налице промяна в размера на доходите й, както и на тези на членовете на семейството?“ Частният касатор е поддържал противоречие с постановките на т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС; 2. „Към кой момент във времето следва да се преценява имущественото състояние на молителя при разглеждане на молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК?“ Твърдяно е противоречие с възприетото в определение № 41/22.01.2020 г. по ч.т.д. № 53/2020 г. на ВКС, II т.о., определение № 326/16.07.2018 г. по ч.т.д. № 1064/2018 г. на ВКС, I т.о. и определение № 171/13.04.2016 г. по ч.т.д. № 208/2016 г. на ВКС, I т.о.; 3. „ При влязъл в сила постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, на същата страна след подаване на нова молба, съдът задължен ли е при оставяне без разглеждане на молбата поради липса на промяна в обстоятелствата да я уведоми, като й даде нов срок за заплащане на таксата?“ – Поддържано е противоречие с възприетото в определение № 152/15.04.2016 г. по ч.гр.д. № 776/2016 г. на ВКС, III гр.о. Страната поддържа още и очевидна неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Към поставените въпроси са възпроизведени и части от частната касационна жалба съдържащи оплаквания за неправилност на постановеното определение. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед така възприетата с тълкувателна практика дефинитивност на общото селективно основание, първият от въпросите не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не е бил разглеждан изобщо от решаващия състав по начина, по който е поставен от касатора Т.. А и въззивният съд не е отрекъл допустимостта на нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК при влязъл в сила отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, а е разгледал молбата по същество. Освен това, изцяло в съответствие със сочената като противоречаща на изводите на съда практика – ТР ОСГТК № 6/12г. е направен извод от състава, с оглед доказателствата по делото, че в случая липсва промяна в обстоятелствата, декларирани по преждеподадената молба по чл. 83,ал.2 ГПК. Вторият въпрос също не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на съда. Въпрос относно момента във времето, към който следва да се преценява имущественото състояние на молителя при разглеждане на молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, въобще не е разглеждан от състава на Апелативен съд Варна. Във въззивното определение и в съответствие със задължителните разяснения на т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е направена преценка за наличие на промяна в обстоятелствата, като е извършена съпоставка на декларираните от частния касатор обстоятелства в настоящата декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК с такива от предходни декларации. Разбирането на частния касатор, че това представлява преценка на имущественото й състояние към нерелевантен момент е фактически необоснована, поради което е и без правно значение за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Третият формулиран въпрос е изцяло неотносим към решаващите изводи на въззивния съд. Въпросът е извън третираната правна проблематика на настоящия процесуален спор, тъй като жалбата не е оставена без разглеждане, а е счетена за неоснователна. Следователно, не се обосновава довод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът Т. е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от нея чрез възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на акта. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, съобразно разгледаната дефинитивност. Или, с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, при така депозираното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение