Определение № 410 от 20.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от С. С. Б. против разпореждане на П. окръжен съд от 15.01.2010 г. по в.ч.гр.д. № 675/09 г., с което на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върната подадената от него частна жалба. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и моли същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: С определение № 433 от 07.10.2009 г. по в.ч.гр.д. № 675/09 г. на П. окръжен съд е прекратено производството по делото, образувано по частна жалба от С. Б. против определението на Трънския районен съд от 15.06.2009 г. по гр.д. № 70/09 г., като е прието, че същата е подадена след изтичане на преклузивния срак за обжалване по чл. 275, ал.1 ГПК. На 02.11.2009 г. С. Б. е подал жалба до председателя на П. окръжен съд, в която изразява недоволството си, че в продължение на повече от 12 години районен съд в[населено място] отказва да постанови решение, с което “да му бъде заплатено дворно място и построената в него сграда, които били заграбени”.С разпореждане от 03.12.2009 г. жалбата е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания да посочи съдебния акт, който обжалва, както и в какво се състои порочността му. На 14.01.2010 г. жалбоподателят е подал отговор, в който излага обстоятелства относно здравословно и материалното си състояние, действията на трети лица във връзка със претендирания от него имот, консултациите, които е получил във връзка с осъществяване на правата си и пр. Съгласно разпоредбата на чл. 260 ГПК, приложима към частните жалби по силата на препращащата норма на чл. 275, ал.2 ГПК, частната жалба следва да съдържа означение на съдебния акт, който се обжалва, в какво се състои порочността му и в какво се състои искането на жалбоподателя. В случая подадената от С. Б. жалба вх. № 5988 от 02.11.2009 г. не е отговаряла на тези изисквания и въпреки дадената от съда възможност тези нередовности не са били отстранени. Неизпълнението в срок на указания по привеждане на частната жалба в съответствие с изискванията на закона има за последица връщането й съобразно чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК и като е процедирал по този начин, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът