Решение № 7572 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, депозирана от ищеца Р. Б. М. с [ЕГН] от [населено място], община Радомир, срещу Решение 899/25.03.2024г., постановено по адм. дело 980/2021г. на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу Административен съд Кюстендил (АС Кюстендил), Върховен административен съд (ВАС), Върховен касационен съд (ВКС), Висш съдебен съвет (ВСС) и Народно събрание на Република България (НС)за присъждане при условията на солидарност на обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди, настъпили според ищцата Р. Б. М. от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразило се в нарушаване на няколко признати от същия правен ред принципа, сред които този на правната сигурност, оправданите правни очаквания, гарантиране на ефективни правни средства за защита и на този за осигуряване разглеждане на всеки правен спор в разумен срок по смисъла на показатели 1, 2 и 3 от Анекса към Решение 2006/929/ЕО, посредством създадени пречки от процесуален характер по адм. дело 136/2017 г. и адм. дело 148/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил за периода от октомври 2017 г. до юли 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. В касационната жалба се сочат като допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на ищцата, както и на материалния закон, доколкото се твърди, че соченото нарушение е разгледано единствено през призмата на принципа за осигуряване достъп до правосъдие но не и през сочения като нарушен принцип на разглеждане на правния спор в разумен срок, като счита, че обоснованото забавяне с неприключване на тълкувателно дело 2/2015г. на ВАС и ВКС, поради отправено преюдициално запитване до СЕС , явяващо се от значение за произнасяне на колегиите на двете съдилища, практически не е приключило с решение, за да бъде резглеждано като основателна причина за забавяне хода на производствата по адм. дело 136/2017 г. и адм. дело 148/2017 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Счита, че въведените промени в ЗОДОВ през 2019г. са могли да обосноват възобновяване на производствата по двете дела, като липсвали каквито и да е аргументи, изложени от ответниците за периода декември 2019г. март 2021г., за да бъдел отхвърлен иска на касатора за този период. Счита, че не са изложени конкретни аргументи за отхвърляне претенциите срещу част от ответниците, а именно ВСС, ВАС, ВКС и НС. Доразвива съображения за незаконосъобразната нормативна дейност на НС, което, приемайки §6, ал.2 ПЗР ЗИД на ЗОДОВе изключило приложението на нормативните изменения спрямо прекратените и спрени преди това съдебни производства, обвързва се правното основание на иска против НС с разпоредбите на чл.19, пар.1 ДЕС и чл.47 ХОПЕС, като се обяснява, че имат пряко и непосредствено действие. Обобщено се излагат аргументи и за това, че първоинстанционният съд необосновано е отказал допускане на поискани от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, доказателства за част от спорните между страните обстоятелства, както и изопачаване на фактите по делото от страна на съдебния състав. Поискано е с касационната жалба отправяне на преюдициално запитване до СЕС, за да укаже на съдебния състав, как следва да тълкува и прилага европейското законодателство. С допълнителна молба от 22.05.2025г. касаторът е уточнил искането си за отправяне на преюдициално запитване, като е посочил , че въпросите са представени по адм.д. 980/2021г. по описа на АС Благоевград, т.е. съдържат се в първоинстанционното дело. Сочените по-горе като допуснати от първоинстанционния съд нарушения най-общо засягат изискването за законосъобразност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по смисъла на чл.209, т.2 и т.3 АПК. В смисъла на изразеното оспорване е посочена съдебна практика , според която ВАС е спирал производството по повдигнатия преюдициален спор до разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът Народно събрание на Република България - редовно призован, се представлява от юрисконсулт Григорова, която оспорва подадената срещу първоинстанционното решение касационна жалба. Изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Възразява против искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът Върховен административен съд се представлява от юрисконсулт Димитрова, която пледира за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт, поради недоказаност на кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, ангажиращ отговорността на ответника. Ответникът Административен съд - Кюстендил - редовно призован, не изпраща процесуален представител, оспорва касационната жалба в депозирано писмено становище по същата. Върховен касационен съд - редовно призован, се представлява от съдебен помощник Стойков, който желае да бъде потвърдено изцяло решението на Административен съд - Благоевград, като законосъобразно, претендира присъждане в полза на Върховния касационен съд на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът Висш съдебен съвет - редовно призован, се представлява от юрисконсулт Генадиева, която счита касационната жалба на Р. Б. М. за неоснователна и недоказана по съображения подробно изложени в писмения отговор на страната. Оспорва отправянето на преюдициално запитване до СЕС и препраща към подробните съображения, представени в нарочно писмено становище по касационната жалба.Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и представя подробни писмени съображения. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Благоевград е било образувано по искова молба от Р. Б. М. [ЕГН], против АС Кюстендил, ВАС, ВКС, ВСС и НС, с посочено в исковата молба правно основание чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз. Искът от правна страна се обосновава с допуснато достатъчно съществено нарушение на чл. 47, ал. 2 от ХОПЕС и на чл. 19, § 1, т. 2 от ДЕС от страна на всички ответници, чиито нарушения най-общо според ищеца са довели до нарушаване на принципите на правната сигурност, оправданите правни очаквания, гарантиране на ефективни правни средства за защита и на този за осигуряване разглеждането на всеки правен спор в разумен срок по смисъла на показатели 1, 2 и 3 от Анекса към Решение 2006/929/ЕО, които Държавата е поела ангажимент да постигне. Според ищцата фактическите основания обосновали исковата претенция най-общо се изразяват в създадени пречки от процесуален характер по адм. дело 136/2017 г. и адм. дело 148/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил за периода от октомври 2017 г. до юли 2021 г., които са възпрепятствали разглеждането на делата по същество и приключването на споровете по тях в разумен срок. Обяснено е, че този резултат възпрепятствано и забавено правосъдие по двете дела е постигнат, чрез подробно развити публични и правни задължения, вменени на всеки отделен орган, които той не е изпълнил, като това е довело до комплексния противоправен резултат, чието овъзмездяване се търси с исковата претенция, обяснен като причиняване на неимуществени вреди загуба на енергия, нерви и време, заради което се претендира осъждане на посочените ответници , в условията на солидарност, да заплатят сума в размер на 50 000.00 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за посочените неимуществени вреди, причинени на ищцата., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното в касационното производство съдебно решение АС - Благоевград е оставил без уважение искането на Р. Б. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз по изрично поставени въпроси, отхвърлил е исковата молба на ищеца за присъждане претендираното обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. За да отхвърли исковата претенция изцяло първоинстанционният съд е приел, че фактическият състав на обективната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС включва три задължителни предпоставки, които трябва да са налице кумулативно, за да бъде уважена исковата претенция: 1) предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2) нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. В тази връзка се е позовал на (Решение на СЕС (голям състав) от 26 януари 2010 година по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението). Във връзка с така изложеното е приел наличието на първата предпоставка за уважаване на исковата претенция. Счел е за доказано, че от страна на ищеца се сочи норма, с която се предоставят директни права на частноправните субекти. За такава е възприел разпоредбата на чл.47, ал.1 и ал.2 от ХОПЕС гарантираща правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Във връзка с преценката за наличие на първата предпоставка не е изложил мотиви касателно разпоредбата на чл.19, пар.1 ДЕС, която норма също се сочи в исковата молба. На следващо място, относно наличието на втората кумулативноизискуема предпоставка е изложил мотиви, според които, от изложените обстоятелства не можело да бъде направен извод за допуснато нарушение на чл. 47 от ХОПЕС. В тази връзка е заключил, че съдебните актове на АС Кюстендил, на ВАС и ВКС не са в противоречие с общностното право и са съобразени с практиката на СЕС.Направил е категоричното заключение,че твърдяното съществено нарушение на основни принципи на общностното право не се установява по отношение на посочените ответници. В допълнение на така направените изводи, първоинстанционният съд е счел, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2в от ЗОДОВ и по отношение на ВСС, тъй като не са налице кумулативно изискуемите три условия,според които следва да бъде установено неправомерност на поведението, в което се упреква институцията, наличие на вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. В тази връзка се е позовал на постановените от СЕС решения по дела C-35/98, C-120/06 и C-121/06, т.106 и т.164-166; както и Решение по дело на Общия съд Т-297/12, т.28. Уточнено във връзка с горецитираните практики е било обстоятелството, че нарушението следва да бъде, наред с другите изискуеми условия и достатъчно съществено. При преценка на предпоставките, дължими за уважаване на претенцията, съдът е достигнал до правен извод, че в конкретната хипотеза липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие, допуснато в нарушение на правото на ЕС, тъй като изобщо липсва противоправно поведение на ВСС. Противно на твърденията в исковата молба са констатирани правомощия на ВСС в съответствие с целите на правото на ЕС, така че да се избегне неговото нарушаване. Претенцията, насочена срещу Народното събрание , съдебният състав отново е намерил за неоснователна и недоказана. В тази връзка е бил припомнен примата на правото на ЕС, както и това, че общностното право може да бъде нарушено не само когато е приложена национална правна уредба, несъобразена или противоречаща на правото на Европейския съюз, но и когато не е приложена или е приложена неточно норма на ЕС или същата е приложена при несъобразяване с тълкуване или в отклонение от задължителната практика на Съда на Европейския съюз. С оглед твърденията на ищеца първоинстанционният съд е приел, че не са били представени доказателства за това, че НС ненавременно е изпълнило изискванията на чл. 19, пар. 1, т. 2 от ДЕС, въпреки поетите ангажименти от българската държава по показател 1, показател 2 и показател 3 от анекса към Решение 2006/929, като не е приело ясен национален регламент за разглеждане на искове от българските съдилища с предмет извъндоговорна отговорност на държавата при нарушения на правото на ЕС, тъй като при приемане на АПК и ГПК е оставил празнини в тях. (нормата създава задължения за държавата, но те не са реципрочни на установено със същата норма субективно право на ищцата, което да не е било изпълнено. ) Във връзка с горните изводи Съдът е приел, че самият ответник не разполага със законодателна инициатива, за да бъде търсен като отговорен за твърдяното забавяне. В конкретния случай, в обобщение съдът е приел, че ищцата не сочи конкретни разпоредби от правото на ЕС, които да кореспондират директно с твърдените нарушения. От друга страна е счел за неоснователно позоваването на ищцата на допуснато нарушение на чл. 47 от Хартата за основните свободи на Европейския съюз, дори и преди приемане на сочените от нея изменения на ЗОДОВ от 2019г., тъй като още преди това тя е разполагала с ефективни правни средства за защита, които е упражнила пред съда, поради което твърдението за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.47 ХОПЕС във връзка с разпоредбата на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗОДОВ е отхвърлено. Изложени са били в крайна сметка мотиви и за това, че по делото при условията на кумулативност не са били събрани доказателства за достатъчно съществения характер на нарушението. В тази връзка съдът се е позовал на обстоятелството, че относно процесуалноправните въпроси на правораздаването националният орган разполага с по-широко право на преценка, поради което твърдението за съществено забавяне на производството не можело да бъде разглеждано като виновно и противоправно поведение. В допълнение на изложеното Съдът е посочил и това, че събраните в производството доказателства не са обосновали и необходимия извод за наличието на останалите две предпоставки, определящи възникването на деликтната отговорност на ответниците АС Кюстендил, ВАС, ВКС, ВСС и НС, а именно наличието на вредоносен резултат в посочената форма и размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между тези вреди и соченото да е извършено от всеки от ответниците противоправно поведение. Акцентирал е на това, че ищцата е получила достъп до правосъдие от независим съд, който не е бил незаконосъобразно ограничен, поради което дори и да е преживяла негативни емоции, те не се намират в пряка причинна връзка с поведението на ответниците, респ. дори и да се намират във връзка с него, предвид законосъобразния му характер то не се явява съставомерно. В подкрепа на този извод съдебният състав се е позовал и на заключението по назначената по делото съдебно-психологическа експертиза, според която поведението на ищцата следвало от характеристиките на личността й, а не от преживян стрес. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС Съдът е достигнал до извод, че същото е неоснователно, доколкото въпросите в случая не били свързани със съмнения относно тълкуването на правото на ЕС, а с неговото прилагане, т.е. представлявало искане СЕС да отговори на правни въпроси съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, което съдът преценил като процесуално недопустимо, доколкото предметът на въпросите, съвпадал с предмета на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. По горните съображения административният съд е отхвърлил иска изцяло като неоснователен и недоказан по отношение на всички ответници, включително в частта за присъждане на акцесорната лихва и за претендираните в полза на ищцата разноски. Съдебното решение е неправилно поради допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване състезателното начало в производството по делото, като са засегнали основни процесуални права, както на ответниците в производството, които не са били наясно с предмета на спора, така и на ищцата, която също е останала неинформирана от съдебния състав за правната квалификация на иска, респ. за обстоятелствата, подлежащи на доказване по съответния иск, а в тази връзка и за тежестта на доказване. Причините за това са следните: За да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за настъпили вреди /имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени болки страдания, негативни емоции, увреждане на здравето/,които ищецът твърди да е претърпял вследствие противоправна дейност на ответника, а последният съобразно императивните изисквания на ЗОДОВ, следва да бъде задължително юридическо лице, съгласно повелята на чл.205, ал.1 АПК, според която норма Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. На първо място съдът намира за необходимо да припомни, че правната квалификация на иска не е част от задължителното съдържание на исковата молба, уредено в разпоредбата на чл.127 ГПК, вр. чл.204, ал.5 АПК. Задължението да квалифицира исковата претенция е на съда, на основание разпоредбата на чл.146, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.144 АПК. Т.е. тази правна квалификация следва да бъде направена пред страните в първото по делото заседание, като е възможно същият елемент да бъде включен и в проектодоклада по делото, представен на страните с разпореждането за насрочване на делото. При разглеждане на реда за провеждане на производството по адм.д. 980/2021г. по описа на Административен съд Благоевград се установява, че нито в разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание, нито в доклада, извършен от съдебния състав в първото по делото заседание е налице надлежноизвършена правна квалификация на предявения иск. Както възразява по това в т.1 от касационната жалба и самият касатор, това обстоятелство представлява съществено процесуално нарушение. Правната квалификация на спора определя предмета на доказване, тежестта на доказване, възможността за позоваване на редица институти като погасителна давност, право на прихващане и на други перемпторни и дилаторни възражения. Тя е съществено процесуално действие от гледна точка на всеки от участниците в производството и ограничава както правото на защита на ответниците, така и възможността за пълноправноучастие на ищеца в съответното производство. Без да е извършена надлежна правна квалификация на иска и да са дадени указания на страните съобразно същата е допуснато неотстранимо в настоящата фаза на производството процесуално нарушение, което представлява самостоятелно основание за обезсилване на оспорения съдебен акт. В последния, съдебният състав е посочил правната квалификация, дадена от самия ищец в исковата молба и уточненията към нея - Чл.4§3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че правното квалифициране на претенцията за пръв път с крайния съдебен акт на инстанцията не е в състояние да санира по-ранното правнорелевантно негово бездействие и би могла да представлява по-скоро форма на противоправна изненада с правни последици за страните в производството. На второ място, така цитираната разпоредба сама по себе си не може да бъде правно основание за предявяване на исковата претенция. Такова може да бъде единствено норма, която създава или затвърждава позитивни права, чиито адресат са гражданите. Видно от съдържанието на посочената норма, тя създава права и задължения за самите държави-членки. Неизясняването на правното основание на исковата претенция от самото начало, както и неотстраняването на този дефект в хода на производството, както бе посочено по-горе представлява съществено процесуално нарушение, ограничително за правата и на двете страни в производството. Доколкото всяка позитивна правна норма предвижда специфични предпоставки за приложението си, липсата на надлежно установено и докладвано на страните правно основание за предявяване на исковата претенция, прави невъзможно ангажирането на относими към спора доказателства, по тази причина установената слабост както бе посочено по-горе, представлява самостоятелно основание за обезсилване на постановеното решение по съществото на спора. Макар да не е квалифицирал иска по надлежния ред, в мотивната част на съдебното решение първоинстанционният съд е разгледал спора през призмата и е преценил наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 2в, ал.1 ЗОДОВ, което както бе посочено и по рано, (относно представената от страна на ищеца правна квалификация Чл.4§3 от ДЕС) е недопустимо да бъде за пръв път сторено в крайния съдебен акт, тъй като води до процесуална изненада за всички или за част от страните в производството, която докладът в първото по делото заседание цели да преодолее с оглед гарантиране равенство на страните в състезателния процес. Отделно от това, отговорността по силата на самата норма на чл.2в, ал.1 ЗОДОВ е предвидено да бъде ангажирана в две отделни хипотези - за вреди по чл. 1, ал. 1 от същия закон и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. В първата хипотеза отговорност при допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС за служебните актове, действия и бездействия на своите служители и органи носи държавата чрез дееспособните структури на администрацията и то при условията на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Във вторият случай отговорност за такова нарушение носят административните съдилища и ВАС за правораздавателната си дейност. В конкретния случай с исковата молба е била ангажира отговорността на основание чл.4, ал.2 ЗОДОВ на два вида ответници три съдилища, чрез чиято противоправна правораздавателна дейност се сочи да е постигнат вредоносния резултат, комплексно с противоправната дейност на ВСС и НС. Съдът констатира, че срещу последният от ответниците искът е бил ненадлежно предявен, поради липсата на пасивна процесуална легитимация. Както бе уточнено по-горе исковете по ЗОДОВ следва да бъдат предявени срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите и то единствено от административна дейност. От една страна Народното събрание на Република България не е юридическо лице, а от друга дейността му, която се сочи да е противоправна касае късно приемане на нормативна уредба за обезщетяване на вреди, причинени от достатъчно сериозно нарушение на правото на съюза. Касае се за претенция за вреди, настъпили от правораздавателна дейност, която съгласно практиката на ВКС може да бъде източник на деликт, но следва да бъде предявена по реда на чл.49 ЗЗД. Касае се за непозволено увреждане, извън хипотезите, предвидени в специалните закони, което обуславя разглеждането му от общите съдилища. Този извод не може да бъде преодолян и от разпоредбата на чл.205, ал.1 АПК именно заради обстоятелството, че в този вид производство Държавата не се представлява от съответното юридическо лице, а от специален ответник, процесуалната легитимация по чл.31, ал.1 ГПК е предоставена на Министъреа на Финансите, а не на юридическото лице Министерство на финансите, както изисква това разпоредбата на чл.205, ал.1 АПК. Касае е се за иск, подлежащ на разглеждане по друг процесуален ред, който като е приел за съвместно разглеждане със специалния по ЗОДОВ съдебният състав е допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се в случая самостоятелно основание за отмяна на цялото решение, доколкото според твърденията на исковата молба и допуснатите, и възприети от страна на първоинстанционния съд уточнения, се касае за причинен общ вредоносен резултат, от който се търси и общо, солидарно обезщетение. На следващо място, отчетено следва да бъде и обстоятелството, че за да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди /имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени вреди болки страдания, негативни емоции, увреждане на здравето/, причинени от конкретни действия, бездействия или актове. Това са термини, характеризиращи се с по-висока степен на индивидуализация от по-общото понятие дейност. Както самата разпоредба на чл.1, ал.1 гласи тези актове, действия и бездействия следва да изхождат от административната дейност, т.е. да са нейни елементи. За разлика от това, отговорността на съдилищата според разпоредбата на чл.2в , ал.1 АПК може да се сочи като резултат на правораздавателната дейност, а не само от конкретен съдебен акт, процесуално действие или бездействие, която дейност обаче също следва да бъде достатъчно добре индивидуализирана, тъй като конкретния характер на отговорността изначално е нейн съществен елемент. Всеки следва да знае за какво бива държан отговорен. Т.е. конкретиката е важна за индивидуализацията на предмета на спора. Това обстоятелство е съществено, на първо място за извършване проверка на допустимостта на исковата претенция. Без точна индивидуализация на противоправните действия не би могло да бъде установено дали се касае например за писмен акт с правно значение, в който случай се изисква отмяната му или поне срочното му и паралелно на иска за обезвреда атакуване, или се касае за физическо действие, респ. бездействие. От своя страна всяко правнорелевантно действие/бездействие се индивидуализира със своя автор, времето на осъществяването му, респ. неговата продължителност, място на осъществяването му. Също така действието следва да бъде надлежно охарактеризирано с други възможни индивидуализиращи го белези, в случай че такива са налице. Недопустимо е да се твърди най-общо, че цялата дейност на дадена администрация, респ. на дадено съдилище като съвкупност от действия, бездействия и правнорелевантни актове е незаконосъобразна и в този смисъл е причинила процесната вреда. Подобно твърдение сочи на нередовност на исковата молба, тъй като възпрепятства ответника от възможността да оспорва изискуемата от закона пряка-причинноследствена връзка между конкретен акт и претендирания да е причинен от него вредоносен резултат. При преценка на конкретния правен спор съдът намира, че липсва надлежна индивидуализация на сочените за противоправни действия и бездействия на ВСС и НС. Законодателната дейност на НС по регламентиране реда за овъзмездяване на вредите от особено съществено нарушение правото на ЕС се сочи като закъсняла , като се твърди, че измененията в ЗОДОВ, приети през 2019г. са извършени твърде късно, което е допринесло за забавата на двете съдебни производства, посочени от ищеца, като е съпричинило по този начин сочения вредоносен резултат, изразил се в описаните в исковата молба болки и страдания, преживени от нея. Пред първоинстанционния съд уточнен е бил периодът на забавата на двете съдебни производства, но не и този на соченото като допуснато от страна на НС бездействие. Уточнено в този случай е следвало да бъде кога и на база на какъв нормативен, административен или политически акт Народното събрание е следвало да действа по-рано и е изпаднало в забава. Уточнен следва да бъде конкретен момент, за да бъде установена продължителността на бездействието, с оглед установяване тежестта, респ. интензитета на допуснатото нарушение. В противен случай твърденията за забава остават абстрактни и практически неопровержими. В исковата молба след отстраняване на горните неясноти и получаване на нужната конкретика е следвало да бъдат поискани и уточнения за пряката причинноследствена връзка на такаиндивидуализираното забавяне на НС и съответния вредоносен за ищцата резултат, които да съдействат на ответника при организиране на защитата му. Подобни са и слабостите, които характеризират твърдяното от ищеца противоправно поведение на ВСС. Твърдението е за най-общо нарушаване изискуемите стандарти за компетентност при назначаване на магистратите и по-конкретно на българските съдии. Липсва надлежна индивидуализация при назначаването на кой магистрат е допуснато соченото нарушение, като противоправното действие не е характеризирано по време или период, както и не е изследвано дали това е било осъществено с административен акт, на база подзаконов нормативен акт/ актове, които подлежат или са подлежали на самостоятелно оспорване като предпоставка за допустимостта на исковата си претенция срещу този ответник. Недопустимо е, както бе посочено по-горе ответникът да се защитава за цялата си кадрова дейност in abstracto, без да се знае кой магистрат визира ищцата и кога е извършено назначението му, като в тежест на ищеца е да докаже, че е разполагала с правен интерес, атакувала е и е постигнала отмяна на този акт, необоснован по този начин е останал правният интерес на ищеца и допустимостта на исковата му претенция при условията на неограничената във времето и спрямо лицата абстрактност на исковата му молба. Индивидуализиращите характеристики на противоправното действие, бездействие или акт са от съществено значение. Те позволяват на ответника да се защитава надлежно и пълноправно, включително като разполага с възможност да отправя насрещни възражения. Като не е отстранил тези нередовности в исковата молба, първоинстанционният съд е ограничил както правото на пълноправно участие на ищеца в съответното исково производство, така и правото на защита на посочените ответници. По тази причина, такаконстатираните дефекти се явяват отделно и самостоятелно основание за отмяна на постановеното решение. На следващо мястo, както правилно е отбелязал това първоинстанционният съд, увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Тежестта на доказване на посочените предпоставки е за ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, като при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В случая от страна на ищеца се претендира допуснато нарушение на правото на ЕС, конкретизирано в разпоредбата на чл. 47 ХОПЕС. В този случай следва да бъде припомнено, че Действието на ХОПЕС не е всеобхватно и безусловно спрямо вътрешните правоотношения на държавите членки, а поставя защита единствено спрямо тези обществени отношения, които попадат в приложното поле на общностното право, което обстоятелство е изведено от СЕС като общ принцип в Решението по дело C-260/89. В същото решение СЕС приема, че контрол за зачитане на правата на човека в ЕС като общи принципи на правото е възможен и по отношение на акт, който не е приет в приложение на съюзна правна норма, но засяга нейното приложно поле, определено най- общо в Договора за Европейския съюз и доразвито в конкретните правни норми на правните актове от вторичното право. Процесуалните правила за реализиране на правото на защита в състезателен процес, каквото е административното производство по естеството си , не са сред материите, намиращи се във връзка с правото на ЕС. Напротив , установен е принципът на процесуална автономия, който задължава държавите за постигане на заявените в хартата цели, а не за реда по който това следва да се случи. В този смисъл, доколкото процесните увреждания в настоящия случай се твърдят като причинени от осъществено в противоречие с правото на съюза процесуално поведение на трите съдилища ответници, настоящата съдебна инстанция намира, че директното позоваване на правото на съюза е недопустимо. Посочена следва да бъде от страна на ищеца правна норма на ПЕС, която пряко транспонира този принцип във връзка с конкретното правоотношение, предмет на спора. В този смисъл, най-общо посочване на цял нормативен акт на правото на ЕС е недопустимо. Все в тази връзка следва да бъде отбелязано и това, че посочването на чл.19, §1, ал.2 от ДЕС не може да бъде разглеждано като такава форма на отстраняване на констатираната нередовност, тъй като нормата не създава субективни права, а налага задължения към държавите-членки. Според същата Държавите-членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. За ненавременното или неправилно транспониране на общностното право от страна на държавите членки е налице т.нар. производство по установяване и санкциониране на инфринджмънт, провеждано от страна на Европейската Комисия срещу съответната държава-членка. Извън тези разпоредби, не се сочат други конкретни правни норми, които да създават субективни права в полза на ищеца, което обстоятелство е друга пречка по допустимостта на исковата молба и съответно по хода на делото. Нарушената правна норма, признаваща или създаваща права в полза на ищеца следва да бъде първоначално посочена в исковата молба в съответствие с принципа на равнопоставеност на страните в производството, като непосочването на конкретна правна норма от вида на изискуемите е пречка по хода на делото, тъй като не обосновава наличието на част от фактическото основание за предявяване на исковата претенция по чл.2в и представлява самостоятелно и изключително съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Все пак, при наличие и редовност на останалите предпоставки по ЗОДОВ, а именно противоправен акт на орган или длъжностно лице, осъществен по повод административната дейност на структури на Държавата, причинени вреди от същия и обосновавана пряка причинно-следствена връзка между вредата и сочения като противоправен административен акт, би могло да обоснове квалифициране на исковата претенция по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, но единствено срещу пасивнолегитимираните в този случай юридически лица при и по повод на тяхната административна дейност, не и срещу съдилища и структури които не разполагат с подобна пасивна легитимация. С оглед изложеното по-горе, при констатацията за допуснати редица съществени процесуални нарушения, явяващи се предпоставка за разглеждане на правния спор, включително липсата на редица от елементите, обосноваващи ангажирането на отговорността на държавата по чл. 2в за правораздавателна дейност на съдилищата, както и за противоправни актове, действия и бездействия от административна дейност на органи и длъжностни лица, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при твърдения за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно липсата на индивидуализация на сочените като правни актове и действия, липсата на доказателства за тяхната отмяна или срочно атакуване, липсата на посочени норми на ЕС, които да създават права в полза на гражданите, липсата на надлежноизвършена правна квалификация на исковата претенция, води настоящия съдебен състав на единствения възможен извод за недопустимост на съдебното решение, което обосновава необходимостта за неговото обезсилване и връщане на правния спор за ново разглеждане при съобразяване на дадените по-горе указания по приложение на процесуалния закон. При отстраняване на горните нередовности, съдебният състав следва да има предвид и указанията в практиката на СЕС, според която, съгласно принципите на равностойност и ефективност, процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от общностното право, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства и не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред. По изложените съображения, обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено. При този изход на спора, предвид липсата на надлежно установен предмет на правния спор, и отмяната на съдебния акт на процесуални основания, съдът намира, че поставените от ищцата преюдициални въпроси не биха променили изхода на делото, нито в настоящата фаза на процеса биха спомогнали за правилното решаване на спора, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде отклонено. При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и изясняване на спорния предмет от фактическа и правна страна и при поддържане на процесуалното искане от страна на ищцата, съдът ще дължи произнасяне. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че постъпилата след провеждане на откритото съдебно заседание молба от касатора за насрочване на друго такова, поради неправилно отбелязване годината на образуване на настоящото дело на таблото за съобщения, първо не е подкрепено с каквито и да е доказателства, а на второ място, то има само информативен характер. Касаторът е бил надлежно призован , като в съобщението за това е посочен часът и залата за провеждане на производството, като е била задължена да се яви и участва, поради което съдебният състав не намира правни и фактически основания за отмяна на постановения ход по същество. При този изход на спора претенциите по сметки следва да бъдат разгледани от първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото, поради което произнасяне от страна на настоящия състав не се дължи.