Решение № 10280 от 27.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2454/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 7889 от 20.12.2022 г., постановено по адм. д. 1105/22 г. (поправено с решение 775 от 09.02.2023 г. по същото дело) Административен съд София-град /АССГ/ е отменил по жалбата на Адвокатско дружество Минкова и Минков , гр. София, [ЕИК], ревизионен акт (РА) Р-22221020007944-091-001 от 17.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1722/09.11.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - гр. София, с който са определени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчния период м. 01. 2020 г. - м. 09. 2020 г. в общ размер на 58 000, 00 лв. и лихви за забава в общ размер на 6 234, 74 лв. и НАП е осъдена за заплати разноски по делото в размер на 8 400 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от гл. юрисконсулт Т. Попова, процесуален представител директор на Д "ОДОП" - гр. София. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба Адвокатско дружество Минкова и Минков , чрез своя процесуален представител адв. Вутов от САК, взема становище по неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АССГ е отменил РА Р-22221020007944-091-001 от 17.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1722/09.11.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - гр. София, с който на Адвокатско дружество Минкова и Минков са определени на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 от ЗДДС допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчния период м. 01. 2020 г. - м. 09. 2020 г. в общ размер на 58 000, 00 лв. и лихви за забава в общ размер на 6 234, 74 лв, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "КАНДЛИ ВЛ" ЕООД, "СТРИМКУЕСТ" ЕООД, "РЪШ ДИЗАЙН" ЕООД. Първоинстанционният съд е изложил е мотиви, че РА е правно валиден като издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма, съответно издаден при спазване на административно-производствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта съдът се е произнесъл като подробно е анализирал всяка една от процесните доставки. По отношение на доставката от "КАНДЛИ ВЛ" ЕООД (с ново наименование "Ванрум" ЕООД) по фактура 0.. 133 от 02.01.2020 г. с начислен ДДС в размер на 500, 00 лв. през м. 01. 2020 г. с предмет на доставката рекламни услуги, решаващият съд е приел, че не може да се поставя като изискване за пълна идентичност между вписания предмет на доставката по фактурата и предмета на договора от 01.11.2019 г. Според АССГ абсолютно неоснователно ревизиращите органи са направили извод за нереалност на доставката на рекламна услуга, поради неудържани и внасяни задължителни осигурителни вноски от доставчика, а изводът, че не е налице реално извършване на доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по фактурата, поради липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост, също е неправилен. По отношение на доставката от "РЪШ ДИЗАЙН" ЕООД по 12 бр. фактури с начислен ДДС общо в размер на 48 500, 00 лв. за данъчните периоди от м. 01. 2020 г. до м. 08. 2020 г., решаващият съд е приел, че съгласно договор между страните, "РЪШ ДИЗАЙН" ЕООД приема да извърши правни съвети и консултации, изготвяне на договори, споразумения, протоколи и други, участие в преговори, свързани с дейността на ревизираното лице. Според АССГ от писмените доказателства по административната преписка и констатациите на вещото лице по приетата ССчЕ се установява наличие на последващи доставки с предмета на процесната фактура, поради което е прието че доставката е реално осъществена и реализирана впоследствие. Подобни са изводите на АССГ и по отношение на доставките от "СТРИМКУЕСТ" ЕООД по фактури с предмет "осъществяване сътрудничество и съвместна дейност в областта (възоснова договор от 01.09.2020 г.). Относно кадровата обезпеченост на доставчика първоинстанционният съд се е позовал на практика на СЕС и ВАС. Първоинстанционният съд е приел като краен извод, че констатациите на данъчните органи за липса на реална доставка са формални. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на приходния орган се необосновани на събраните по делото доказателства, поради което същият е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд за наличие на реални доставки по процесните фактури и го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото, изграден в съответствие с материалния закон. Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги същите да са получени по облагаема доставка от друго данъчно задължено лице и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. Упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи само защото е начислен във фактура (решения на СЕС: Genius, C-342/87, т. 13 и т. 19, Schmeink & Cofreth и Strobel, C-454/98, т. 53, Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, т. 23 и ЛВК-56, т. 34). Преценката за това налице ли са материалноправните предпоставки, посочени по-горе, се извършва от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, въз основа на фактическите обстоятелства по делото (решение на СЕС Mecsek-Gabona, C-273/11). За да се извърши тази преценка обаче, фактурата трябва да съдържа данни за обхвата и естеството на предоставените стоки и услуги. Според т. 43 и т. 44 от решението на СЕС по дело С-516/14, Barlis 06 правото на приспадане на ДДС не може да бъде отказано, ако данъчно задълженото лице предостави всички необходими данни, за да е възможно да се извърши проверката за това дали материалноправните предпоставки са изпълнени. Чл. 226 от Директивата е точно транспониран в чл. 114 ЗДДС, а в съответствие с чл. 219 от нея в чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството (ЗСч) е регламентирано, че документална обоснованост е налице, когато относно изискуемата информация има други документи, които я удостоверяват. Неоснователен е релевираният довод в касационната жалба, че от съдържанието на представените от ревизираното лице фактури не може да се направи извод, че същите отговарят на условията на чл. 14 ЗСч. В случая издадената от КАНДИ ВЛ ЕООД фактура и с предмет рекламни услуги , а във фактурите на РЪШ ДИЗАЙН ЕООД е посочен предмет съгласно договор , консултански услуги и консултантски услуги съгласно договор . Във фактурите от СТРИМКУЕСТ ЕООД е посочен предмет консултантски услуги . Правилно АССГ е приел, че дори и да е налице неприцизиране на предмета на услугите очертан в процесните фактури, това обстоятелство не може да се приеме като самостоятелно основание за отказване на право на данъчен кредит, доколкото в съвкупна преценка на представените в хода на административното производство и съдебното производство доказателства се установява, че фактурираните доставки са реално осъществени. Изложеното е относимо както към доставките на "КАНДЛИ ВЛ" ЕООД по договор от 01.11.2019 г. между ревизираното лице и посочения доставчик, така и по отношение на доставките от РЪШ ДИЗАЙН ЕООД и СТРИМКУЕСТ ЕООД. Това е така, защото освен фактурите и договорите между страните са налични приемно-предавателни протоколи, в които услугите са индивидуализирани, извършено е плащане по банков път, а видно от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ счетоводните документи са отразени както в счетоводството на адвокатското дружество, така и в счетоводството на доставчиците. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдяната от данъчните органи липса на конкретика относно договорените услуги, не би могла да се определи като индиция за липса на намерение за изпълнение на договора. Свободата на договаряне е регламентирана в чл. 9 от Закона за задълженията и договорите и не е допустимо поставянето на допълнителни условия към страните, за да се приеме че същият е действителен и годен да бъде предмет на доставка, а оттук и за преценка на въпроса за възстановяване на ДДС. Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е анализирал доказателствения материал по делото, което не следва да бъде преповтаряно от настоящата касационна инстанция. Като частни документи /договор, приемно-предавателни протоколи, счетоводни документи и др./ същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но е вярно и това, че съдът е зачел факта, че същите не са оспорени от приходната администрация, че са представени в хода на ревизията, както и че са обсъдени не само самостоятелно, а ведно с останалите факти и доказателства по делото, вкл. приетата ССчЕ. По отношение на кадровата обезпеченост на доставчиците е безспорно, че още в хода на ревизионното производство същите са представили граждански договори с физически лица, във връзка с изпълнението на услугите. Дори и да се приеме за недоказана кадровата обезпеченост за извършване на доставките, без поддържано и доказано от органите по приходите на наличие на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалните и процесуалните изисквания или предпоставки, които обуславят това право, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., по дело C-80/11 и C-142/11, т. 37 и 38, от 3 октомври 2019 г., C-329/18, т. 27 и от 16 октомври 2019 г.). Материалноправните изисквания, които обуславят упражняването на правото на приспадане, са изпълнени само ако доставката на стоки или услуги, за която се отнасят фактурите, е действително извършена. Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите услуги и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решение от 6 септември 2012 г., Tоth, C-324/11). С оглед изложеното, първоинстанционният съд правилно е преценил, че в конкретния случай за ревизираното лице са налице всички законови предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "КАНДЛИ ВЛ" ЕООД, "СТРИМКУЕСТ" ЕООД, "РЪШ ДИЗАЙН" ЕООД. След анализ на наличните по делото доказателства е формирано съобразено със закона заключение, че правото на данъчен кредит е упражнено по р осъществена доставка на услуги, съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 ЗДДС. стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,