Определение № 398 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 184/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. И. В. от [населено място] чрез процесуалния й пълномощник срещу определение №13 от 09.01.2012 г. на АС-Варна по в.ч. гр.дело № 744/2011 г., с което се потвърждава определението №5037/08.11.2011 г. по т.д. №1724/2011 г. на В., с което е прекратено производството по искова молба вх.№ 14886 /9.05.2011 г. предявена като насрещна такава, по която е образувано отделно производство. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че обстоятелствената част на молбата-уточнение на първоначалната искова молба, с която самият ищец поправя първоначалната искова молба, съдържа противоречиви фактически твърдения, поради което и на основание чл. 129 ал.3 от ГПК е върнал самата искова молба. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая като обуславящ изхода на спора въпрос, се сочи, този за разглеждане на противоречивите фактически твърдения в исковата молба, с оглед общата фактическа обстановка, на която ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си предмет на спора, като такива представляващи недостатък на исковата молба по смисъла на чл. 127 ал.1, т.4 от ГПК. Твърди, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. В конкретния случай този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като липсва съдебна практика конкретно по него, поради което и касация следва да се допусне на обжалваното определение. От твърденията в самата искова молба и в допълнителната такава за отстраняване на недостатъците на първата по указания на съда става съвсем ясно, че ищцата претендира неимуществени вреди от неточно изпълнение от страна на банката-кредитодател на отпуснат жилищен кредит на ищцата за закупуване на имот, върху който има вписана ипотека в полза на друга банка изразяващо се в неоснователно изплащане на цялата сума по кредита в полза на продавача, вместо на банката ипотекарен кредитор, в чиято полза е вписаната върху имота ипотека. Тази преценка се прави на базата на всички изложени факти от ищеца и във връзка с петитума на иска, а не въз основа на изолирано взети твърдения извън общото съдържание на обстоятелствената част и петитума. Дали този иск е основателен или не е въпрос по същество на спора. От изложеното следва, че обжалваният акт, с който се връща исковата молба като нередовна, като съдържаща противоречива обстоятелствена част е незаконосъобразен и следва да се отмени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение