Определение № 5480 от 07.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2539/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба нa Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) със седалище и адрес на управление в София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, против Определение № 1914 от 21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 7954 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното определение, на основание чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4 и чл. 231 АПК, е оставена без разглеждане частната жалба на КЕВР срещу Протоколно определение № 5 от 23.01.2024 г., постановено по същото административно дело, в частта на присъдените разноски. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, като твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява становище, че първоинстанционният съд е определил неправилно същността на Протоколно определение № 5 от 23.01.2024 г. по адм. дело № 7954/2023 г. на Административния съд София-град, вследствие на което е допуснал грешка при избора на приложимия процесуален ред за разглеждане на жалбата срещу него, лишавайки КЕВР от предоставените му от закона гаранции за упражняване на правото му на защита. Иска отмяната на атакуваното определение и администриране на частната жалба против протоколно определение № 5/23.01.2024 г. по адм. дело № 7954/2023 г. на Административния съд София-град за разглеждане от Върховния административен съд. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството по адм. дело № 7954/2023 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на „Комент Енерджи“ ЕООД с [ЕИК] против Решение № Ж-643/14.07.2023 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство пред регулаторния орган, образувано по жалба на дружеството, вх. № Е-13-273-95/02.05.2023 г., срещу „Електроразпределение Север“ АД. В съдебно заседание, проведено на 23.01.2024 г. дружеството-първоинстанционен жалбоподател, чрез упълномощен процесуален представител адв. Б. Петков е представило молба от 22.01.2024 г., с която е заявило, че правният му интерес от обжалване на процесното решение на Комисията е отпаднал в хода на образуваното съдебно производство, поради издаването от „Електроразпределение Север“ АД на два броя положителни становища (изх. № ПВИ-880/16.11.2023 г. и изх. № ПВИ-881/09.12.2023 г. – от л. 168 до л. 179 от първоинтанционното дело) по подадени от „Комент Енерджи“ ЕООД искания до електроразпределителното дружество за проучване на условията за присъединяване на два обекта за производство на електрическа енергия – фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ), предвидени за изграждане в недвижими имоти, собственост на „Комент Енерджи“ ЕООД, находящи се в село Тръница, Oбщина Нови пазар, област Шумен. Със същата молба дружеството е отправило искане за прекратяване на съдебното производство и присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Изложило е доводи, че КЕВР е дала повод за завеждане на делото, доколкото е потвърдила с издаденото от нея Решение № Ж-643/14.07.2023 г. „незаконосъобразните действия на „Електроразпределение Север“ АД, обективирани в неиздаването на исканите становища“. Приложило е списък по чл. 80 ГПК. С Протоколно определение № 5/23.01.2024 г. по адм. дело № 7954/2023 г., Административният съд София-град, на основание чл. 159, т. 8 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на „Комент Енерджи“ ЕООД против Решение № Ж-643/14.07.2023 г. на КЕВР, прекратил е производството по делото и е осъдил Комисията да заплати на първоинстанционния жалбоподател сума в размер на 1000, 00 лв. разноски по делото. Комисията е подала частна жалба до Върховния административен съд против протоколното определение в частта му, с която регулаторният орган е осъден да заплати на „Комент Енерджи“ ЕООД 1000, 00 лв. разноски по делото. С Разпореждане от 02.02.2024 г., съдията-докладчик по делото е дал указания на КЕВР, да уточни, дали подадената от нея частна жалба против протоколно определение № 5/23.01.2024 г. представлява искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските по чл. 248 ГПК. С молба-уточнение от 15.02.2024 г. Комисията е конкретизирала, че процесната частна жалба не съставлява искане по чл. 248 ГПК за изменение на протоколното определение в частта му за разноските, а представлява частна жалба до касационната инстанция против това определение в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на „Комент Енерджи“ ЕООД разноски в размер на 1000, 00 лв. С обжалваното в настоящото производство определение Административният съд София-град е приел, че подадената от КЕВР частна жалба против Протоколно определение № 5/23.01.2024 г. по адм. дело № 7954/2023 г. по описа на този съд, е процесуално недопустима. Квалифицирал е прекратителното определение в частта му на присъдените в полза на първоинстанционния жалбоподател разноски като съдебен акт, който не подлежи на самостоятелно касационно оспорване. Мотивирал се е, че нито в АПК, нито в ГПК е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта му за разноските, когато не се обжалва самия акт. Посочил е, че съгласно нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК, актът, с който съдът се произнася по разноските, подлежи на изменение или допълване от съда, който го е постановил. Подчертал е, че доколкото, в конкретния случай, частният жалбоподател изрично уточнява, че не се касае за искане с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК, той не може да разгледа служебно като такова, частната жалба на КЕВР против процесното определение. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания съдебен резултат. Така постановеното определение е неправилно. То е резултат на неправилно тълкуване и прилагане на закона. съображенията на настоящата инстанция могат да се систематизират в няколко групи. На първо място, протоколно определение № 5/23.01.2024 г. по адм. дело № 7954/2023 г. на Административния съд София-град, независимо от броя на диспозитивите - три диспозитива, е едно цяло и подлежи на обжалване с частна жалба до Върховния административен съд, който, на основание чл. 132, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, е родово компетентен да упражни инстанционен контрол, доколкото същото слага край на конкретното съдебно производство. Това определение може да не засяга неблагоприятно във всички свои части страна по делото, но дори да е налице засягане само с една негова част, за страната е налице правен интерес от обжалване в съответната му част, която я засяга. В конкретния случай, КЕВР се явява страна по адм. дело № 7954/2023 г. по описа на Административния съд София-град, чиито права са пряко засегнати от протоколното определение в частта му за разноските, поради което Комисията може и има интерес да обжалва въпросното определение в засягащата я част. От друга страна, административният съд мотивирано се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, направено от страна на жалбоподателя. Тоест, не е налице основание, нито за допълване на определението в частта за разноските, нито за неговото изменение относно размера му, тъй като съдът е изразил воля относно размера му. Тоест, не са налице хипотезите на чл.248 ГПК, поради което КЕВР няма интерес да се възползва от този ред. Не могат да се споделят съображенията на административния съд, че нито в АПК, нито в ГПК е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт само в частта за разноските. След като няма изрична забрана за това, за да е допустимо обжалването следва да е налице интерес от него, а такъв в конкретния случай е налице. Само за изчерпателност следва да се отбележи, че ГПК в сила от 2007 г. не предвижда изрично обжалване на определението, с което е постановено спиране на съдебното производство, каквото изрично бе предвидено с чл. 185 ГПК/отм./, но актуалната съдебната практика приема обжалваемост на определенията за спиране, като правилото за това се извежда от чл.274, ал.1 ГПК. Няма основание за различно третиране на обжалваемостта на прекратителните определения само в частта им за разноските, когато една от страните е засегната именно от тази част на определението. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното определение, като неправилно и следва да го отмени, и върне делото на първоинстанционния съд за администриране на частна жалба на КЕВР против Протоколно определение № 5/23.01.2024 г. по адм. дело № 7954/2023 г. по описа на Административния съд София-град към Върховния административен съд. При постановяване на настоящото определение, касационният състав констатира, че в диспозитива на обжалваното определение е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно посочване на номера и годината на образуваното пред първоинстанционния съд дело. Същата, по почин на съда, постановил атакуваното определение или по искане на страна, може да бъде поправена в производство по реда на чл. 175 АПК, като не влияе на решаващите изводи, формирани от настоящия състав. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия