Определение № 26 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 763/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Я. чрез адв. Г. А. срещу решение от 21.07.2010г по гр.дело № 3546 /2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.02.2009г по гр.д.11917/2008г на Софийски районен съд ,76 състав по трудов спор. Към жалбата,в която са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението ,допълнително е постъпила молба от защитата ,в която се препраща към съдържанието на касационната жалба която „недвусмислено акцентира на основанията за обжалване по чл. 280 от ГПК”. Възразява се на указанието за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване, дадено от въззивния със във връзка с чл.284 от ГПК Отговор от ответната страна не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Допълнителната молба ,с която защитата настоява преценката на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК от съдържателна страна да бъдат преценявани от Върховен касационен съд с оглед изложеното в касационната жалба, следва да се приеме за изложение по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК, от формална страна. При така поддържано от защитата изложение обаче, предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК не са налице и не могат да бъдат преценени положително от съдържателна страна. Не е формулиран и конкретизиран правен въпрос като общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК, по който въпрос да се изтъкне и обоснове конкретно основание по чл. 280 ал.1 т.1- т.3 от ГПК. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, като ВКС не го извежда по своя преценка от изложението му ,а още по-малко от оплакванията в касационната жалба, на което защитата на касатора разчита в случая. Това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело ,но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Това е така, защото проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се извърши, едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай ,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.