Определение № 178 от 02.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 133/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Р” Е., гр. С. чрез процесуалния му представител адв. И срещу определение от 15.10.2009г. по ч. гр. д. № 7532/2009г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „Р” Е. срещу определение от 24.03.2009г. по гр. д. № 11195/2009г. на Софийски районен съд, 32 състав, с което е отменено на основание чл. 390, ал. 2 ГПК допуснатото обезпечение на бъдещ иск. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излага доводи, че въззивният съд се е произнесал по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Моли определението да бъде отменено и допуснатото обезпечение на бъдещия иск да бъде оставено в сила. Ответникът „Е” О., гр. В. не изразява становище по частната касационна жалба. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е оставена без уважение частната жалба на „Р” Е. срещу определение на Софийски районен съд, с което е отменено на основание чл. 390, ал. 2 ГПК допуснатото обезпечение на бъдещ иск, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения: Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска и отмяна на обезпечението по чл. 390, ал. 3 ГПК произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. Това се отнася и за последващите определения във връзка с допуснатото обезпечение, вкл. отмяна на обезпечението на основание чл. 390, ал. 3 ГПК. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на процесното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е отменено на основание чл. 390, ал. 2 ГПК допуснатото обезпечение на бъдещ иск Поради недопустимостта на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение