Определение № 641 от 21.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 111/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. от [населено място], обл. Б., против решение № 796/29.10.2010 г. по гр.д. № 509/2010 г. на Софийски АС в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен иска по чл.226,ал.1 КЗ на касатора срещу Д.-Общо застраховане Е.-С. за разликата над присъдените 15 000 лв. до предявения размер 35 000 лв. за неимуществени вреди. Ответното Д.-ОЗ Е. е подало отговор, че касационната жалба не следва да се допуска, а е и неоснователна. В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон и се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди, не е обсъдил съществуващи факти и е игнорирал събрани доказателства. СГС и САС присъждали по-високи обезщетения при вреди от този тип. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Доводите за неправилност са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване. Определенията по чл.288 ГПК не се включват в практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. За представените съдебни решения на СГС и САС няма данни да са влезли в сила, съгласно изискването на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, а относно решението на САС от 2008 г. за което се твърди, че е влязло в сила, следва да се има предвид следното: Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му. Съобразяването на критериите е по-скоро фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. По въпросът за справедливостта има задължителна практика, но не и за размера на обезщетението. Съгласно ППВС 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението-стр.2 от мотивите на обжалваното въззивно решение, включително и точно установените увреждания. По отношение на разноските в частта за която ищецът е осъден да заплати 850 лв. юр.възнаграждение, следва да се има предвид, че въпросът за изменение на решението в частта за разноските е уреден в чл.248 ГПК: искането се прави до съдът постановил решението-ал.1, и определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението-ал.3. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.