Определение № 3040 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ против решение №206/19.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 398/2022 г. от ІІ-ри състав на АС – Варна. Ответниците оспорват касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че искането за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество е неоснователно и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че предмет на отнемане може да бъде само незаконно придобито имуществото, налично в патримониума на проверяваното лице и лицата, посочени в чл.142, ал.2, чл.145, ал.2 и чл.146 ЗПКОНПИ, както и незаконно придобитото имущество, с което проверяваното лице се е разпоредило по непротивопоставим на държавата начин /чл.143, чл.144 и чл.145, ал.1 ЗПКОНПИ/. В тези случаи на разпореждане имуществото се отнема от лицата-приобретатели. Или основният принцип на закона е, че на отнемане подлежи само налично имущество. А само в случаите на чл.142, ал.1 ЗПКОНПИ /когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл.141/ и на чл.151 ЗПКОНПИ /когато с имуществото е извършена възмездна разпоредителна сделка, противопоставима на държавата, стига да не е установена трансформация в друго имущество или когато имуществото липсва по причина, която може да се вмени във вина на ответника/ се отнема неговата парична равностойност. Преминалите през патримониума, в т.ч. и по банкови сметки на проверяваното лице и свързаните лица парични средства, които не са налични в края на проверявания период не съставляват имущество. Ето защо паричните средства, които са получени и са изразходвани, без да е установена трансформацията им в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Същите следва да се разглеждат единствено като доход, който може да бъде отнеман само на основание чл.53 НК. Внесените по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните лица суми са част от имуществото, 7 доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето им вземането към банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото. Изтеглените суми също престават да бъдат част от имуществото ако са потребени, т.е. неналични в края на проверявания период и също не могат да бъдат предмет на отнемане. Прието е, че за да бъде направен извод дали е налице значително несъответствие по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ на първо място следва да се установи превишение между притежаваното от проверявания и свързаните с него лица имущество в края на периода спрямо имуществото, притежавано в началото на проверявания период. Ако същото е над 150 000 лева, то при отчитане и на направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. Към наличното имущество, освен имуществото на проверявания и свързаните с него лица, следва да се включи и имуществото, с което същите са се разпоредили по непротивопоставим на държавата начин, тъй като то също подлежи на отнемане. Съдът е посочил, че няма наведени твърдения от Комисията полученните от въззиваемата от трети лица чрез системи за бързи разплащания и недекларирани от нея суми да са придобити от забранена от закона дейност. С оглед на това и независимо, че от ответната страна не са ангажирани доказателства, че основанието за получаването им е дарение, по делото липсват каквито и да било твърдения и доказателства, въз основа на които да се направи извод, че тези суми съставляват незаконен доход. Ето защо съдът е приел, че същите следва да бъдат включени в изчисленията относно получените от въззиваемите през процесния период доходи по см. на §1, т.2 13 ДР на ЗПКОНПИ. В резултат на това общият размер на реализираните доходи, приходи и източници на финансиране по см. на §1, т.2 ДР на ЗПКОНПИ е сумата от 121 595.53 лева. Нетният доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ДР на ЗПКОНПИ е в размер на сумата от 16 603.55 лева /приходи 121 595.53 лева минус разходи 104 991.98 лева/. При така установените стойности на придобито през проверявания период от въззиваемите имущество и нетния им доход съдът е приел, че несъответствието между имущество и доходи е в размер на 144 414.86 лева. Това несъответствие е под прага на изискуемия се по см. на чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ вр. §1, т.3 от с.з. минимум, поради което и не е налице необходимата предпоставка за възникване на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат въпроси относно това представляват ли "имущество" по см. на §1, т.4 от ЗР на ЗПКОНПИ и участват ли в определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от с.з., получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и по въпроса подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. По тези въпроси е образувано т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. С приетото тълкувателно решение т.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е даден отговор на поставените въпроси. Даденото разрешение на правните въпроси е, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с приетото по-късно тълкувателно решение, като правните изводи в обжалваното решение съответствуват на даденото от ОСГК на ВКС тълкуване, поради което не са налице касационни основания по допускането на касационното обжалване. Сочи се противоречие с решение на КС, по въпроса относно това, представлява ли доход преводи чрез системите за бързи разплащания на суми, получени от лицето. В цитираното решение на КС не се твърди и не се сочи противното на възприетото от въззивния съд по този въпрос, поради което не е налице соченото противоречие. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС