Решение № 6551 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1688/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна, подадена от СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“, чрез председателя на УС – К. П. Бонев, с адрес в гр. Варна, с искане за отмяна на влязло в сила решение № 12693 от 19.11.2025 г., постановено по административно дело № 1331/2025 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение поради новооткрито писмено доказателство. Ответникът по молбата за отмяна – Секретар на Община Варна, чрез процесуален представител, в писмена молба излага становище за недопустимост алтернативно неоснователност на молбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на решение, чиято отмяна се иска и предвид посочените в молбата отменителни основания, приема за установено следното: Молбата е подадена от активно легитимирана страна – участвала в производството, по което постановено решението, чиято отмяна се иска, в срока по чл. 240, ал.1, т.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“, чрез председателя на УС – К. П. Бонев, против Решение № ДОИ25000126ВН _007/03.06.2025 г. на секретаря на община Варна за предоставяне на достъп до обществена информация /ДОИ/. В искането за отмяна са изложени доводи за наличие на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, като за такова е посочена Заповед 3938/06.11.2024 г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 124, ал. 1 от ЗУТ е създаден експертен екип за формулиране на Методически насоки за изменение на общия устройствен план /ОУП/ на гр. Варна. В тази връзка са изложени твърдения, че посочената заповед установявала, че в общината е била налична информация за предстоящи изменения на ОУП, което е и било част от исканата информация със заявлението за ДОИ. Отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове и предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: обстоятелството или писменото доказателство да е ново или новооткрито, т.е. да не е било известно на страната при решаването на делото или страната да не е могла да се снабди с него своевременно; и да е от съществено значение за делото — годно да обуслови различен изход на спора. В конкретния случай представената заповед на кмета на Община Варна е акт с вътрешноорганизационен характер, издаден на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, с който се създава експертен екип в рамките на общинската администрация. Такъв акт не подлежи на задължително разгласяване по реда, предвиден за общите и нормативните административни актове, поради което може да се приеме, че искателят не е бил длъжен и обективно не е могъл да знае за съществуването му към момента на приключване на съдебното производство. Първата предпоставка по чл. 239, т. 1 от АПК следователно е формално налице. Заповедта обаче не е доказателство от съществено значение за делото, което е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на искането. Предметът на съдебния спор е законосъобразността на произнасянето на секретаря на Община Варна по конкретно заявление, с което е поискан достъп до Решение № 1820-4-1 по Протокол № 27/04.05.2005 г. на Общински съвет – Варна, както и отговор на въпросите какви промени предстоят в транспортната схема на града и в ОУП на гр. Варна. Посочената заповед има организационен характер — с нея единствено се сформира експертен екип със задача да формулира методически насоки за бъдещо изменение на устройствения план. Тя не обективира, нито удостоверява наличието на създадена и съхранявана обществена информация за конкретни предстоящи изменения по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а само подготвителна административна дейност с неопределен към момента резултат. Поради това дори да беше представена в хода на делото, заповедта не би могла да обуслови различни фактически констатации и правни изводи относно законосъобразността на оспореното решение, респективно различен изход на спора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че молбата за отмяна на влязло в сила решение № 12693 от 19.11.2025 г. постановено по административно дело № 1331/2025 г. по описа на АС - Варна е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 103 евро юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд,