Определение № 1666 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11779/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, подадена чрез гл. юрк. П. Гeоргиева, против определение № 1772/10.10.2025г., постановено по адм. дело № 1499/2024 г. по описа на Административен съд – София Област (АССО), с което е върната касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 990/17.07.2025 г. по адм. дело № 1499/2024 г. по описа на АССО. В частната жалба се твърди неправилност на определението поради липсата на редовно връчване на съобщението на 19.08.2025 г., ведно с разпореждането на АССО от 18.08.2025 г., съдържащо указание за внасянето на държавна такса по касационната такса. Въпреки на моменти неясните доводи на частния жалбоподател, в които се смесват възражения по настоящото и по друго дело, от изложеното в частната жалба и приложените към нея писмени доказателства може да се заключи, че с нея се обжалва определение № 1772/10.10.2025г. по адм. дело № 1499/2024 г. по описа на АССО. Оплакванията са за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от АПК поради допуснат технически пропуск при връчване на разпореждането от 18.08.2025 г., което довело и до неправилната преценка на съда за неизпълнение в срок на даденото указание за отстраняване на нередовността по касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното определение и продължаване на производствените действия по подадената касационна жалба срещу решение № 990/17.07.2025 г. по адм. дело № 1499/2024 г. по описа на АССО. Ответникът – Т. Т. М., не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения. Препис от първоинстанционното решение на АССО е връчен на административния орган, страна по делото и подател на настоящата частна жалба, чрез съобщение, изпратено в Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 17.07.2025 г., адресирано до ДФ „Земеделие“. Видно от приложената по делото разпечатка от ССЕВ и изготвено съобщение за връчване на препис от решението, същото е получено от адресата на 17.07.2025 г. По това обстоятелство не се спори между страните. За него свидетелства и подадената в срок касационна жалба. По същия деловоден ред е изпратено и съобщението за изготвеното разпореждане на АССО от 18.08.2025 г., с което касационната жалба е оставена без движение с указание за внасяне в 7-дневен срок от съобщението на държавна такса в размер на 100 лв. по сметка на ВАС и ангажиране на доказателства за това. Самото разпореждане е положено ръкописно върху касационната жалба от съдията-докладчик, а съобщението за него е изпратено чрез ССЕВ на 19.08.2025 г., за което е приложена разпечатка по делото. Видно от текста на последната, в поле „Заглавие“ е посочено „Съобщение № 1 и разпореждане от 18.08.2025 г. по дело 1499 / 2024 Административен съд – София-област, XIII състав“, а в поле „Съдържание“ е обозначено „Прикачено съдържание“, като под „Документи за връчване“ е отбелязано наименованието на pdf документ, съставено изцяло от цифри. За да върне касационната жалба с оспореното определение, АССО е приел наличие на основанието по чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, а именно, че дадените с разпореждането му от 18.08.2025 г. указания, съобщението за които приема, че е получено на 19.08.2025 г., не са били изпълнени в срок. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. От наличните по делото доказателства и предвид твърденията в частната жалба за технически пропуск, възпрепятствал достъпа на жалбоподателя до съдържанието на съобщението, изпратено на 19.09.2025 г., касационната инстанция намира оплакванията, наведени в частната жалба, за основателни. В тях е посочено, че за разлика от съобщението, постъпило в ССЕВ на 13.10.2025 г., с което е изпратен препис от обжалваното пред настоящата инстанция определение, в отговор на което е изпратено изходящо съобщение, за което системата е генерирала обратна разписка, за съобщението от 19.08.2025 г. не е било възможно генерирането на ответен номер/обратна разписка, тъй като незабавно след постъпването му в профила на ДФ „Земеделие“ в ССЕВ то е било върнато на изпращача поради непълнота на изпратеното съобщение, а именно липса на описаното в него приложение. При това връщане на съобщението (за което е приложено доказателство към настоящата частна жалба – разпечатка от ССЕВ за изпратено от ДФ „Земеделие“ до АССО на 19.08.2025 г. съобщение с текст „ЛИПСВА ПРИЛОЖЕНИЕ“) обратна разписка не се генерира при получателя и такава не може да бъде изпратена като потвърждение за постъпване на съобщението на АССО от 19.08.2025 г., ведно с посоченото в него прикачено разпореждане. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице достатъчно данни, от които да може да се изведе категоричен извод за извършено редовно връчване на разпореждането на АССО от 18.08.2025 г., с което са дадени указания за отстраняване на нередовност по касационната жалба. На спорния по делото въпрос – получил ли е касационният жалбоподател препис от разпореждането - не може да се даде еднозначен отговор с оглед твърдението му, подкрепено с доказателства, за възникнала техническа грешка при изпращане/получаване на съобщението от 19.08.2025 г. чрез ССЕВ. Ето защо следва да се приеме, че фактът на получаване на указанията на съда за отстраняване на нередовност в касационната жалба не е безспорно установен, в резултат на което формираният от АССО извод в противоположен смисъл е неправилен и необоснован. Обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с изпратеното чрез ССЕВ съобщение от АССО до ДФ „Земеделие“ на 19.08.2025 г., ведно с посоченото в него като прикачено разпореждане от 18.08.2025 г. Съдът следва да извърши необходимата проверка относно действителното съдържание на посоченото съобщение, а именно съдържа ли се като приложение към него разпореждане от 18.08.2025 г. на съдията-докладчик по адм. дело № 1499/2024 г., респективно технически достъпно ли е било това приложение за адресата. При невъзможност за установяване на тези обстоятелства или при констатация за действителна техническа грешка, следва да се повторят действията по връчване на съобщението, ведно с разпореждането от 18.08.2025 г. за отстраняване на нередовност в касационната жалба, при спазване на законовите разпоредби относно редовното връчване на съдебни актове и книжа по делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,