Определение № 1861 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2656/2024 г.

Производството е по касационна жалба, подадена от „Петрокелтик България“ ЕООД, чрез процесуалните му пълномощници – адв. Т. Т. и адв. Т. Г., срещу въззивното решение № 492/24.07.2024г. по в.т.д. №400/2024г. на САС, 15-ти търговски състав, с което е отменено решение № 358 от 11.03.2024г. по т.д. № 1385/2022год., СГС, ТО, IV -12 състав и касаторът е осъден да заплати на ищеца „Мост енерджи“ АД, на основание чл. 82 от ЗЗД сумата от 1 000 000 лв. по частичен иск от пълния предявен размер от 4 482 354,66лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.01.2022г. - 18.07.2022г. от неизпълнение на допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021г. към договора за доставка на природен газ от 27.12.2019г. С молба с вх. № 9577/22.05.2025г., ищецът „Мост енерджи“ АД чрез изпълнителния си директор Т. Т., е заявил оттегляне на исковата молба и искане за прекратяване на производството по делото. В отговор на молбата, процесуалният представител на касатора - адв. Т. Г. е заявила изрично в проведеното на 09.06.2025г. съдебно заседание, че не дава съгласие за прекратяване на производството поради оттегляне на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В настоящия случай оттеглянето на иска е предприето едва пред касационната инстанция, т.е. след изтичането на горния срок, като не е налице съгласие на ответника. Ответникът е заявил изрично, че се противопоставя на оттеглянето на иска. С оглед горното не са налице предпоставките за прекратяване на производството поради оттегляне на иска. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение