Решение № 186 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2016 г.

Решение № 186 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. С определение № 276/4.05.2016 г. до касационно обжалване е допуснато решение № 7990/20.11.2015 г. по гр. д. № 2134/2014 г, с което Софийски градски съд, оставяйки в сила решение № II-57-17/5.11.2012 г. по гр. д. № 957/2000 г. на Софийски районен съд изнася на публична продан един апартамент в [населено място]. Касацията е допусната за проверка на правилността на въззивното решение (общо и допълнително) по следните въпроси (материалноправен и процесуалноправен): Ако към решението за обезсилване на решението по чл. 288, ал. 7 ГПК съделителят, комуто неподеляемото жилище е било възложено с влязло в сила решение по чл. 288, ал. 2 ГПК , го е продал на трето лице: 1) обезсилването на решението за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК засяга ли вещноправния ефект на договора с третото лице и 2) какво е следващото развитие на делбеното производство. Касаторът Ц. И. С. се оплаква, че въззивният съд в нарушение на чл. 121, ал. 1 ГПК е квалифицирал като приемник в спорното правоотношение приобретателят, на когото тя е продала апартамента след влизане в сила на решението по чл. 288, ал. 2 ГПК и преди да бъде постановено решението за обезсилване по чл. 288, ал. 7 ГПК (отменен, в обсъжданата редакция). Това е и причината, поради която неправилно с решението делбата е приключена с изнасянето на чуждия (на приобретателя) имот на публична продан. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Х. Н. Т. възразява, че въззивното решение е правилно. Също претендира разноски. Ответницата по касационната жалба Р. Н. Т. не изразява становище в тази фаза на исковото производство. Настоящият състав на Върховния касационен съд по материалноправния въпрос намира, че ако към момента, в който е влязло в сила решението по чл. 288, ал. 7 ГПК съделителят, комуто неподеляемото жилище е било възложено, го е продал на трето лице, обезсилването на решението за възлагане не засяга вещно-транслативния ефект на договора. Третото лице не придобива права, ако договорът е сключен при основание за нищожност. Вещните права на трето лице по договора отпадат и при влязло в сила конститутивно решение по чл. 135 ЗЗД. Мотивите са следните: Отговорът се основава на нормативното тълкуване, проведено с т. 6, б. "д" от ППлВС № 7/28.11.1973 г. Въпреки че тълкувателният акт е постановен при действието на ЗУС , той е със запазено (задължително за съдилищата) действие за онези решения за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК , които са постановени до 19.07.1999 г. На тази дата влиза в сила новият правен режим на обезсилване по право на решенията за възлагане на неподеляемите жилищни имоти, който режим законодателят запазва и за решенията по възлагане, постановени при действието на сега действащия ГПК. За правата по тези решения даденият отговор на материалноправния въпрос не важи. Запазеното действие на т. 6, б. "д" от ППлВС за решенията по възлагане, постановени до 19.07.1999 г., е обосновано с две групи аргументи. Първо, тези решения, както и решенията, постановени до приемането на това тълкувателно постановление, легитимират съделителят, комуто неподеляемото жилище е възложено, като негов собственик. Второ, и към постановяване на това тълкувателно постановление, и към 19.07.1999 г. - датата, на която законодателят въвежда действащия правен режим за обезсилване по право на решенията за възлагане, той отново не предвижда изрично вписване на исковата молба по чл. 288, ал. 7 ГПК (отменен, в обсъжданата редакция). Чл. 88, ал. 2 ЗЗД не разрешава конкуренцията между правата на приобретателя на имота от съделителя, получил възлагане преди обезсилване на решението по чл. 288, ал. 2 ГПК и правата на съделителите, на които имотът не е бил възложен. Актовете, които подлежат на вписване, са посочени в закона и е недопустимо разширяването на техния кръг по аналогия от закона. По процесуалноправния въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че делбеното производство се възобновява с решението за обезсилване на решението по възлагане и в хипотезата, в която съделителят е продал неподеляемото жилище до влизане в сила на решението по чл. 288, ал. 7 ГПК . Производството приключва с решение, с което делбеният съд осъжда съделителят, извършил разпореждането, да заплати стойностно уравнение на дяловете на останалите съделители на база на действителната (пазарната) стойност на имота, определена към момента на възобновеното производство. Мотивите са следните: Чл. 288, ал. 7 ГПК предвиждаше самостоятелно исково производство за обезсилване на решението по възлагане на неподеляемото жилище. То не бе продължение (стадий) от делбеното производство. В периода на висящност на производството по молбата за обезсилване делбеното производство е приключило, а третото лице не следва да се квалифицира като приемник в правото на съдебна делба. Правото на обезсилване на решението по възлагане, което се осъществява в производството по чл. 288, ал. 7 ГПК е различно, а чл. 121 ГПК не може да намери приложение. Следователно конститутивното действие на решението по чл. 288, ал. 7 ГПК (отменен, в обсъжданата редакция) не поражда действие за приобретателя на имота. Законът също така не предвижда договорът, сключен с третото лице, да има действие за съделителите, на които имотът не е възложен със съдебното решение по чл. 288, ал. 2 ГПК . За тези съделители той е res inter alios acta (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Следователно фактът по сключването на договора е неотносим за правото на обезсилване на решението за възлагане, което бе предвидено в чл. 288, ал. 7 ГПК (отменен, в обсъжданата редакция). Установяването на този факт не изключва съществуването на съдебно упражненото право на обезсилване на решението по възлагане. Следователно конститутивното действие на решението по чл. 288, ал. 7 ГПК (отменен, в обсъжданата редакция), се изчерпва с възстановяване на производството по съдебна делба, но делбеното производство е недопустимо да приключи чрез някои от способите за извършване на делбата, предвидени в ГПК (отм). Това е така, защото извършеният разпоредителен акт легитимира приобретателят като собственик на неподеляемото жилище, доколкото той е придобил абсолютното вещно право от неговия титуляр. От друга страна, договорът с третото лице не представлява и предвидена от закона процесуална пречка за иска за делба. Във възобновеното делбено производство въззивният съд е длъжен да отчете връзката между материално право и граждански процес и да проведе принципа на забрана за неоснователно обогатяване. Принципът е основен в обективното ни материално право и законодателят го провежда последователно (аргумент от чл. 59 ЗЗД). Притезанието на дял в съсобствеността с титуляри съделителите, на които неподеляемото жилище не е било възлагано, се трансформира в парично притезание за стойностно уравнение на този дял. Длъжник по него е съделителят, извършил разпореждането с имота преди решението по възлагане да бъде обезсилено. Производството по съдебна делба следва да завърши с осъдително решение. Съдържанието на паричните притезания от неоснователно обогатяване делбеният съд установява на база на действителната (пазарна) стойност на имота чрез заключение на вещо лице или по своя преценка (чл. 130 ГПК ). Релевантен е моментът на възобновяване на делбеното производство, съдът зачита и задължителното действие на решението, с което делбата е допусната (чл. 220 ГПК ). По основателността на касационната жалба с оглед дадените отговори, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно. Съображенията за това са следните: С решение, което е влязло в сила преди 19.07.1999 г., делбеният имот - едно неподеляемо жилище в [населено място], - е бил възложен в дял на касатора на основание чл. 288, ал. 2 ГПК . С молба от 19.09.1994 г. останалите съдители са поискали това решение да бъде обезсилено по съдебен ред на основание чл. 288, ал. 7 ГПК . Решението по възлагане е обезсилено с решение по чл. 288, ал. 7 ГПК. Конститутивното му действие е осъществило основание за възобновяване на делбеното производство и обжалваното решение е негов резултат. Въззивният съд е приел за установено, че с договор по н. а. № 82/07.12.1994 г. касаторът е продал апартамента. Договорът с третото лице е бил сключен преди да бъде постановено решението по чл. 288, ал. 7 ГПК (отменен, в приложимата редакция). Въпреки това и след като зачита действието на влязло в сила решение, с което по друго дело са били отхвърлени исковете на ответниците по касация срещу касатора за прогласяване нищожността на този договор и за обявяване на неговата недействителност (съответно по чл. 26 и чл. 135 ЗЗД), в неправилното приложение на чл. 121 ГПК въззивният съд е квалифицирал приобретателя на имота като приемник в правото на съдебна делба. Инстанцията по същество е била длъжна да съобрази, че третото лице е придобило собствеността върху имота, доколкото към 7.12.1994 г. касаторът е неговият собственик. В тази хипотеза възобновеното делбено производство следва да продължи с разглеждане на парични претенции, които се основават на забраната за неоснователно обогатяване. Допуснатото нарушение на чл. 121 ГПК е и причината въззивният съд неправилно да завърши делбата с изнасянето на чуждия (на трето лице) имот на публична продан. Настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да отмени неправилното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд (чл. 293, ал. 3 ГПК). Делбеното производство следва да завърши с осъдително решение за парично уравняване на дяловете на ответниците по касация, а за установяване на съдържанието на задълженията на касатора следва да се обезпечи възможността за всеки съделител да поиска изслушване на заключение на вещо лице за установяване на действителната (пазарна) стойност на апартамента. Ако такова искане не бъде направено, въззивната инстанция има компетентност сам да я определи (чл. 130 ГПК ). Касационната жалба е основателна, но настоящата инстанция няма правомощие да реши въпроса за разноските по делото. Той ще бъде решен от въззивната инстанция с решението по същество (арг. от чл. 294, ал. 2 ГПК).