Определение № 5415 от 02.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3562/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Кирилова и К. Тодоров, подадена чрез адв. В. Шейтанов, със съдебен адрес гр. София, [улица], вх. А, срещу Определение № 1926/21.02.2024г., постановено по адм. дело № 1792/2024г. по описа на Административен съд София град, с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на С. Кирилова и К. Тодоров с вх. № 6824/19.02.2024г. срещу действия на длъжностни лица при Отдел „Закрила на детето /ОДЗ/ Сердика“, район Надежда, звено на ДАЗД, с която се иска съдът да разпореди спиране на фактическите им действия по препятстване правата на упълномощения от тях, в качеството им на родители и законни представители на малолетното им дете – Р. Тодоров, адвокат- В. Шейтанов, в това число и на правото му да присъства на срещи между тях и сина им, и производството по делото е прекратено. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт се иска отмяната му и решаване въпроса по същество. Ответникът по частната жалба – Отдел „Закрила на детето /ОДЗ/ Сердика“, район Надежда, в предоставения срок за отговор не вземат становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на С. Кирилова и К. Тодоров, подадена чрез адв. В. Шейтанов, с посочено правно основание по чл. 250 от АПК и отправено до съда искане да бъдат прекратени действията на ОЗД „Сердика“ предприети на 14.02.2024г., с които се препятства правната защита на малолетния им син Р. Тодоров от страна на адв. В. Шейтанов. С първоинстанционната жалба се моли съдът да разпореди ОДЗ „Сердика“ да не препятства правата на адв. В. Шейтанов, като пълномощник на Р. Тодоров, упълномощен от родителите му С. Кирилова и К. Тодоров, в това число да присъства на срещи между последните и сина им. Съдът е приел отправеното до него искане за недопустимо, поради липса на правен интерес у молителите от търсената защита. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд обосновано и при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила е достигнал до правилен извод, че в конкретния случай отправеното до съда искане е недопустимо. Изложените аргументи в тази насока от първоинстанционния съд изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не е нужно дословното им преповтаряне. Във връзка с изложените в касационната частна жалба доводи за неправилност на оспорения съдебен акт следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изяснил подробно фактите и обстоятелствата, въз основа на които се търси защита по реда на чл. 250 от АПК и след анализ на същите е достигнал до правилен извод за недопустимост на оспорването. За пълнота на изложението следва да се посочи, че защитата по чл. 250 от АПК е срещу неоснователни фактически действия на административните органи, които не се основават на административен акт или на закона. Същите следва да са извършени извън определените по закон правомощия на органа и функции на длъжностното лице. Основно правило за допустимост на защитата по реда на чл. 250, ал.1 от АПК е фактическото действие срещу което същата е предявена да не е прекратено и да продължава към момента на търсене на защитата. В този смисъл са Определение № 1208/04.02.2008г. по АД № 1004/2008г. по описа на ВАС, Определение № 3351/11.03.2013г. по АД № 3118/2013г. и др. Споделя се изводът на първоинстанционния съд, че единствените описани в жалбата фактически действия са действията на служителите на ОДЗ „Сердика“ по недопускане на адв. Шейтанов на срещата проведена на 14.02.2024г., които към момента на подаване на жалбата са приключили и спирането им е невъзможно. Разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК предвижда оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото, когато липсва правен интерес от оспорването. Наличието на правен интерес у оспорващия по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК, като положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на оспорването, следва да бъде налице във веки момент от висящността на производството. При липса на извършващи се към момента на подаване на жалбата конкретни фактически действия, търсената защита се явява недопустима, а молителите лишени от правен интерес. Цитираната норма е приложена правилно от първоинстанционния съд, което обуславя оставяне в сила на обжалваното определение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение