Определение № 219 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 866/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1655 /26.06.2008 година от В. Г. Й. и Г. К. Й., и двамата от гр. Б., приподписана от адв. М. З. срещу въззивно Решение Nо 152 от 28.05.2008 година по гр. в.. д. Nо 248/ 2007 год. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, е отменено решение на районния съд и е постановено ново, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на 3.02 кв.м. собствен недвижим имот, включени към съседен парцел, застроен с масивна пристройка- покрит проход на регулационнта граница и преустановяване нарушаване правото на собственост, на основание чл. 109 ЗС чрез премахване на оградата. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателите обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с тезата, че въпросът за пробщаване на част от имот към парцел ****а несобственик може ли да го направи собственик и губи ли си действителния собственик правото да защити собствеността си на приобщената част е разрешен в противоречие с Решение Nо 2098/20.12.2002 година по гр.д. Nо 2665/2001 година на IV отд. постановено по иска по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ /отм./ и с Решение Nо 1816/ 10.11.1998 година по гр.д. Nо 1456/1998 година V отд. за отграничаване предмета на спора по исковете за собственост и тези за поправка в кадастралната основа. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но с оглед на преценка на данните за данъчната оценката на целия имота следва да се приеме, че не е налице изискването за минимален обжалваемия интерес над 1000 лв., същата се явява процесуално недопустима. По делото на л. 9 – производство районен съд, е представено данъчната оценка на поземлен имот – в гр. Б., парцел ****span>Nо 19 в кв. 14 с площ целия от 1170 кв.м. е 5 493 лв. / пет хиляди четиристотин деветдесет и три лева/. Претендираните/ спорни/ по делото 3.02 кв.м. кв.м. /три и о.2 кв.в.м././ имат стойностен еквивалент от 15.50 лв. / петнадесет и о.50 лв./, а обекта чиято собственост е нарушена и се иска защита по чл. 109 ЗС има оценка 359.20 лв. / триста петдесет и девет и 0.20 лв. / След като от страна на заинтересованата страна-касатор по делото няма ангажирани други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл. 280 ал.2 ГПК, то касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия