Определение № 8106 от 27.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8534/2022 г.

Производството е по чл. 229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Новел енерджи" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [номер], [номер] срещу Определение №1870 от 08.03.2022 г. по адм.д. № 2065/2022 г. по описа на Административен съд – София - град, с което подадената от дружеството жалба против мълчалив отказ на изпълнителния директор на „УниКредит Булбанк” АД да открие разплащателна сметка по искане, вх. №0299-80-000510 от 14.01.2022 г., е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е приел, че липсва индивидуален административен акт. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски. Частният жалбоподател се представлява от адвокат И. Иванова - Софийска адвокатска колегия. Ответната страна – Изпълнителният директор на „УниКредит Булбанк” АД, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендират се разноски съгласно представен списък. Ответникът се представлява от адвокат В. Лазарова - Софийска адвокатска колегия. Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да обоснове извод за недопустимост на жалбата, на основание чл. 159, т. 1 АПК, тъй като не е налице административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, първоинстанционният съд приема, че банката не е административен орган или друг орган, овластен да действа като административен по силата на закона в съответствие с §1 ДР на АПК. Сочи, че банката е търговско дружество и е извън лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Намира, че е налице спор между равнопоставени правни субекти, като редът за уреждане на такива спорове е предвиден в чл. 174, чл. 175 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Определението е правилно. В съответствие с чл. 21, ал. 1 АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Следователно под административен орган се разбира орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, т.е. е определен по критерия място в системата на държавата, и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, т.е. определен с оглед характера на предоставената държавна власт. Изпълнителният директор на банката, не е административен орган по смисъла на закона. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) предвижда, че банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Тази разпоредба обаче не овластява изпълнителния директор на банката с административни правомощия. На следващо място, изпълнителният директор на банката не принадлежи и към системата на изпълнителната власт. Банката не е организация, предоставяща обществени услуги по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за администрацията (ЗА), нито лице, осъществяващо публични функции по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона за електронното управление (ЗЕУ). Правото на достъп до платежна сметка за основни операции е регламентирано в чл. 16 от Директива 2014/92/ЕС. Съгласно дефиницията, дадена в чл. 2, т. 1 от директивата, „потребител“ означава всяко физическо лице, което действа в качество различно от неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Освен задължението на държавите членки да гарантират достъп на потребителите до платежни сметки за основни операции - чл. 16 от Директива 2014/92/ЕС, изрично е регламентирано и задължението на държавите членки да гарантират на потребителите достъп до ефективни и ефикасни процедури за решаване на спорове във връзка с права и задължения, възникнали въз основа на директивата – чл. 24. Директива 2014/92/ЕС е транспонирана в националното законодателство с приемането на ЗПУПС - § 2, т. 5 от ДР на ЗПУПС. Правото на достъп на потребителите до платежна сметка за основни операции е регламентирано в чл. 119 ЗПУПС, а дефиницията за потребител, дадена в директивата, е възпроизведена в § 1, т. 40 от ДР на същия закон.Частният жалбоподател не отговаря на дефиницията за потребител, тъй като е юридическо лице – търговско дружество Защитата на частния жалбоподател е по реда на чл. 174 и сл. ЗПУПС. В чл. 174, ал. 1 ЗПУПС законодателят е регламентирал изискване всеки доставчик на платежни услуги в рамките на вътрешните си правила да предвиди процедура за подаване на жалби, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с предоставянето на платежни услуги. Законът регламентира и възможност за сезиране на БНБ (чл. 167) и Помирителната комисия по платежни спорове (чл. 175). При констатирани нарушения на ЗПУПС и на подзаконовите актове по прилагането му спрямо доставчиците на платежни услуги БНБ има право да приложи подходящи надзорни мерки и/или да наложи имуществени санкции с цел преустановяване на нарушението – чл. 167, ал. 2 ЗПУПС. При подаване на жалба от ползвател на платежни услуги или държател на електронни пари или от друго заинтересовано лице БНБ с отговора си информира подателя на жалбата за възможността да отнесе спора за разглеждане от Помирителната комисия за платежни спорове – чл. 167, ал. 3 ЗПУПС. В същата разпоредба изрично е предвидено, че отговорът на БНБ не представлява индивидуален административен акт. Законът не изключва също така възможността за искова защита на ползвателите на платежни услуги – съгласно чл. 177, ал. 2 ЗПУПС производството пред помирителната комисия не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда. По горните съображения правилен е направеният от съда извод, че липсва формиран мълчалив отказ за предоставяне на услугата, годен за обжалване – чл. 159, т. 1 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, съдът следва да осъди "Новел енерджи" ООД да заплати на „УниКредит Булбанк” АД сторените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.05.2022 г. По тези съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение