Определение № 445 от 03.09.2009 г. на ВКС по д. № 407/2009 г.
ВКС03.09.2009reporting judge Мария Иванова
Ruling
ОТМЕНЯ определението на Окръжен съд Плевен от 14.05.09 г. по гр.д. №1003/08 г., с което е прекратено производството по въззивната жалба на М. Н. срещу първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на иска. Връща делото на окръжния съд за разглеждане и на тази въззивна жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. срещу въззивното определение на Окръжен съд Плевен /ОС/, с което е прекратено производството по гр.д. №1003/08 г. на този съд в частта по въззивната жалба на касатора - ищец. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, я намира за основателна: с въззивна жалба М. Н. е обжалвал пред ОС първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен за половината от продадения имот искът му по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на посочен по делото договор за продажба. По повод жалбата му, с определение от 19.12.08 г. въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният е пропуснал да произнесе отхвърлителен диспозитив, съответно на формираната в мотивите на първоинст. решение воля за отхвърляне на иска за разваляне на договора за 1/2 ид.ч. от прехвърления недвижим имот и е върнал делото на първоинстанционния съд за допълване на решението му. След това е прекратил производството по въззивната жалба на М. Н., като е приел, че той не е обжалвал допълнителното решение за частичното – до размер на ½ ид.ч. имота, отхвърляне на иска за разваляне на процесния договор. Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни – ищецът М. Н. е обжалвал с въззивната си жалба първоинстанционното решение в отхвърлителната му част или жалбата е насочена и срещу допълнителното решение, с което е постановено пропуснатото в диспозитива на първоначалното отхвърляне на иска. Затова не е необходимо въззивникът да обжалва отново и изрично допълнителното решение, както незаконосъобразно е приел ОС. Обжалваното определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на ОС за разглеждане на жалбата на М. Н. срещу първоинстанционното решение / основно и допълнително/ в отхвърлителната му част. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.