Определение № 9611 от 12.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8466/2023 г.

Образувано е по частна жалба на „Евробет“ ООД в несъстоятелност, [ЕИК] гр.София, представлявано от синдик Т.Иванов, чрез пълномощник адв. В. Стойчев срещу Определение №5571/29.06.2023 г., постановено по КАНД № 5119/2023 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е оставено без разглеждане искането му за възобновяване, на основание чл.70, ал.2, т.8 вр. чл.70, ал.1, т.7 от ЗАНН, на административнонаказателното производство по наложената на „Евробет“ ООД имуществена санкция в размер на 25 694,80 лв. с НП № 26-Е-649/25.09.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, влязло в сила на 29.11.2020 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че оспореното определение е неправилно, като изложените от него съображения обосновават нарушение на материалния закон. Поддържа, че новите разпоредбите на чл.70 и сл. от ЗАНН са приложими спрямо тези заварени случаи, в които към момента на влизане в сила на измененията на ЗАНН - 23.12.2021 г. не са изтекли 6-месечния, респ.двугодишния срок по чл.71 ЗАНН /в относимата редакция/, считано от влизане в сила на присъдата, решението, определението или НП. Счита, че по отношение на НП № 26-Е-649/25.09.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, влязло в сила на 29.11.2020 г., не е изтекъл двугодишния срок по чл.71 от ЗАНН, в редакцията му до тази дата и следователно е налице заварен случай, по отношение на който следва да се приложат разпоредбите на сега действащите норми на чл.71 - чл.73 ЗАНН. Иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът – Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител оспорва частната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първостепенния съд. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Искането за възобновяване на административнонаказателното производство във връзка с НП № 26-Е-649/25.09.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с което на „Евробет“ ООД, на основание чл. 104, ал. 3 от Закона за хазарта е наложена имуществена санкция в размер на 25 694, 80 лева за нарушение чл. 30, ал. 6 (нова, ДВ, бр. 1/2014г., в сила от 01.01.2014г.), е направено на основание чл. 70, ал. 2, т. 8 вр. чл. 70, ал. 1, т.7 от ЗАНН, предвид Решение № 10130 от 10.11.2022 г. по адм.д.№ 7543/2021 г. по описа на ВАС, с което е прогласена нищожността на АУПДВ № 8/14.02.2020 г. - взет предвид при иницииране на процесното административнонаказателно производство. НП е връчено на упълномощен представител на „Евробет“ ООД на 22.11.2020 г., видно от представената с НП разписка и е влязло в сила като необжалвано на 29.11.2020 г. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че искането за възобновяване е подадено на 12.05.2023 г. при действието на изменените правни норми от раздел VIII на Глава трета от ЗАНН /редакция ДВ бр.109/2020 г. в сила от 23.12.2021 г./, като с него се иска възобновяване на акт, издаден преди изменението на ЗАНН, на основание, възникнало също преди това изменение. Съдът е счел, че с искането се иска обратно действие на закона, което е недопустимо поради процесуалния характер на нормите и липсата на преходно правило в ЗИД на ЗАНН за допускане на обратното им действие. По изложените съображения постановил оспореното определение, с което оставил без разглеждане искането за възобновяване и прекратил производството по делото Определението е неправилно. Правото да се иска възобновяване е публично субективно потестативно право, изразяващо се във възможността чрез едностранни действия да се предизвика правната промяна, описана в чл.73 ЗАНН, а именно – да се реши по същество въпросът досежно наличието или липсата на основание за възобновяване на приключило административнонаказателно производство. Възникването на това право е свързано с преценката за наличието на визирано в закона основание и активна легитимация на сочещия се като негов носител правен субект, а упражняването му – със спазването на преклузивния по своя характер срок, с оглед вида на субективното право. С измененията, извършени със Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. (ЗИДЗАНН), е разширен значително кръгът на лицата, разполагащи с възможност да инициират производство по възобновяване, въведени са нови основания за възобновяване и са изменени съществено и сроковете за това. В преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗИДЗАНН не се съдържат особени правила относно момента на влизане в сила на новата регламентация, поради което и по аргумент от чл.84 ЗАНН, приложение намира нормата на чл.3 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, съгласно която съответните разпоредби се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени производства. В случая процесното наказателно постановление е влязло в сила преди измененията на ЗАНН, но доколкото към момента на влизането му в сила не е погасена възможността за възобновяването на административно-наказателното производство, новият процесуален ред се явява приложим. Искането за възобновяване на административно-наказателното производство по влязлото в сила НП е направено от синдика на дружеството, чрез негов пълномощник - активно легитимирано лице, по смисъла на чл.71, ал.1, т.2 ЗАНН, на 10.05.2023 г., доставено чрез куриер, видно от придружителното писмо на НАП. Основанието, на което е подадено искането, е т.8 на чл.70, ал.1 ЗАНН, съгласно която разпоредба административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал.1, т.1 - т.4. А според чл.71, ал.1, т.1 ЗАНН искането за възобновяване може да се направи в 6-месечен срок от влизането в сила на присъдата или решението – в случаите по чл.70, ал.2, т.1, 2, 4 и 8. Следователно регламентираният в чл.71, ал.1, т.1 ЗАНН шестмесечен преклузивен срок започва да тече от влизане в сила на решението или присъдата, послужили като основание за предявяване на искането за възобновяване. В конкретния случай това е решението, с което е отменен административен акт, чиито констатации са взети предвид от наказващия орган при издаването на наказателното постановление, а именно Решение № 10130 от 10.11.2022 г. по адм. дело № 7543/2021 г. на ВАС, с което е обявена нищожността на АУПДВ № 8/14.02.2020 г. Именно това решение се сочи в искането за възобновяване като основание по т. 8. От горното следва, че преклузивният шестмесечен срок започва да тече на 10.11.2022 г. и не е изтекъл към момента на подаване на искането за възобновяване на административнонаказателното производство - 10.05.2023 г. Като е достигнал до различен извод, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение