Определение № 265 от 09.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 816/2017 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 5131/22.03.2017 г. на Н. М. Б. от [населено място], постъпила след постановяване на решение № 695/11.04.2016 г. по в.гр.д.№ 2415/2015 г. на САС, 10 с-в, с искане за спиране на производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, поради наличие на друго висящо исково производство с преюдициално значение за правилното разрешаване на спора. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от ЕВРОКОМПАКТ Е., в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр.д.№ 131/2014 г. на Б., предявените искове по чл.135 ЗЗД са били отхвърлени. По касационната жалба е образувано т.д.№ 1008/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отделение, понастоящем висящо. Съставът на САС е приел, че не е компетентен да се произнесе по молбата, поради което същата е изпратена на по-горната инстанция. Настоящият съдебен състав намира следното: На първо място следва да се отбележи, че решението на въззивния съд е влязло в законна сила, като необжалвано, в частта, с която е било потвърдено първоинстанционното решение на Б. по гр.д.№ 131/2014 г. за уважаване на предявените искове. Това изключва по принцип приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК в тази част, т.к. производството по делото е приключило. На следващо място, съгласно приетото в т.8 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, актуално и при действието на сега действащия процесуален закон, поради идентичност на нормите на чл.229 ал.1 т.4 ГПК и чл.182 б.Г ГПК /отм./, касационният съд не може да постанови спиране на производството при наличие на преюдициален спор със значение за правилното решаване на делото. Подобна възможност съдът би имал само в хипотезата на производство по чл.295 ГПК, каквато настоящата не е. На последно място, в случая касационното производство се намира все още в стадия на селекция на касационната жалба по реда на чл.288 ГПК. Това само по себе си също изключва възможността за неговото спиране, т.к. в тази особена фаза на процеса пред ВКС изобщо не се навлиза в съществото на спора. Изложеното води до извод, че искането за спиране с правно основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение