Определение № 270 от 20.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 3444/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба вх. № 9711 от 12.09.2017 г. от [фирма], [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 57 от 11.09.2017 г. в частта за разноските, като присъденото в полза на касатора [фирма] адвокатско възнаграждение бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според посочения молител, освен че адвокатското възнаграждение е прекомерно, за същото липсват и доказателства да е действително заплатено. Подадена е и молба вх. № 10313 от 29.09.2017 г. от касатора [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по делото решение, като в полза на същия бъдат присъдени разноски за първата и въззивната инстанции в размер съответно 12 882.58 лв. и 4 589 лв. Всяка от страните оспорва молбата на другата страна и моли за оставянето й без уважение. Третото лице-помагач – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на депозираната от [фирма] молба. Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбите са подадени в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими. По молбата на [фирма]: На първо място, неоснователно е твърдението на посоченото дружество (ответник в касационното производство), че по делото не е доказано действителното заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на касатора [фирма]. В т. ІІ от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.03.2017 г. (лист 196) е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. И. в размер на 5 800 лв. е изплатено изцяло към момента на подписване на договора, а в т. ІІІ изрично е посочено, че договорът изпълнява функцията на разписка за извършеното плащане. С оглед на това, разноските за адвокатско възнаграждение се явяват доказани и съответно – дължими. Що се отнася до възражението за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение, същото не подлежи на обсъждане, тъй като не е заявено своевременно – в проведеното открито съдебно заседание на 23.03.2017 г., когато касаторът е направил искането си за присъждане на разноски (в т. ч. и за адвокатско възнаграждение) и е представил списък по чл. 80 ГПК, подкрепен от съответните доказателства, а е заявено едва с настоящата молба по чл. 248 ГПК. Друг е въпросът, че това възражение би било и неоснователно, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение от 5 800 лв. не надвишава минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба І 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (5 818.79 лв.). По молбата на [фирма]: С оглед изхода на настоящото дело – отмяна на обжалваното от [фирма] въззивно решение и уважаване на предявените от него искове изцяло, искането на касатора за присъждане на разноски и за предходните две инстанции, направено своевременно още с касационната жалба, е основателно и следва да бъде уважено в пълния заявен размер, съответно – за сумата 12 882.58 лв. (разноски за първоинстанционното производство) и за сумата 4 589 лв. (разноски за въззивното производство). Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК