Определение № 405 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 293/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. М. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Б. К., срещу определение от 04.04.2011 г. по ч. гр.дело №3661/2011 год. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 10.01.2011 г. по гр. дело №51006/2010 г. на Софийския районен съд. С определението на Софийския районен съд е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че предявеният иск за установяване на фактите, че ищецът за периода от 10 ч. на 05.05.2000 г. до 11 ч. на 10.05.2000 г. не е нарушил служебни инструкции за работа и няма неизпълнение на служебни задължения е недопустим. Това е така, защото установяването на такива факти не е предвидено в закон съобразно изискването на чл.124, ал.4 ГПК. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали има правен интерес от иск за установяване законосъобразно изпълнение на служебни задължения от служител на МВР. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос в случая не е обусловил изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск за факти е недопустим, защото това не е предвидено в закон съобразно изискването на чл.124, ал.4 ГПК. При това положение въпросът за установяване законосъобразно изпълнение на служебни задължения няма значение за изхода на спора. Не се касае за факт с правно значение, за който да е предвидено установяване по съдебен ред. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.