Определение № 8555 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт С. Гладийска срещу Определение № 1063/19.03.2024 год., постановено по КАНД № 250/2024 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. Заявено е твърдение, че оспореното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния закон, в частност – при липса на законоустановено основание за спиране на производството. Развити са доводи, че основанията за спиране на производството са изчерпателно и ограничително изброени в чл. 229, ал. 1 от ГПК, като сред тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал. 1 от ГПК, която е относима само към производството по което е направено запитването. По мнение на оспорващия, нито правото на ЕС, нито националното право, съгласно приложимите в касационното производство правни норми на основание чл. 63в от ЗАНН, на НПК и АПК уреждат въпроса със спиране на дело, когато по сходно дело има преюдициално запитване до СЕС. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на определението на Административен съд – Пазарджик за спиране на производството по КАНД № 250/2024 год. и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – „ПЕРСЕНК ИНВЕСТ“ ООД с ЕИК 160110107, чрез представител по пълномощие – адв. Ж. Георгиева от Адвокатска колегия – Пловдив не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по повод депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“ касационна жалба против Решение № 18/10.01.2024 год., постановено по АНД № 658/2023 год. по описа на Районен съд – Пазарджик. С оспореният първоинстанционен съдебен акт, по жалба на „ПЕРСЕНК ИНВЕСТ“ ООД е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № 8504446747, с който на „ПЕРСЕНК ИНВЕСТ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Със съдебният акт, в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“ са присъдени и разноски в размер на 550,00 лева. С Определение № 1063/19.03.2024 год., постановено по КАНД № 250/2024 год., състав на Административен съд – Пазарджик е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 год. За да постанови този правен резултат, касационният съдебен състав е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване по дело № С-61/2023 год. на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 631, ал. 1 от ГПК. Така постановеното определение е правилно. В разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН е указано, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна, разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в дял трети „Производства пред съда“ в глава девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство, като текста указва, че за неуредените в този дял въпроси, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 633 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, указва, че решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл, когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС, като правното основание за това се съдържа в разпоредбите на чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, неоснователни се явяват аргументите на частния жалбоподател, относно неприложимостта на разпоредбите на ГПК, както и твърдението че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Анализът на фактическите обстоятелства установява, че поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС касае съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В този смисъл и доколкото поставения пред СЕС въпрос е относим и има значение за правилното решаване на спора по настоящото производство, са налице процесуалноправните предпоставки за спиране на производството до произнасянето на СЕС. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,