Решение № 4228 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2019 г.

Решение № 4228 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на заместник - кмета на община Варна, чрез процесуалните му представител юрк. Цветанова и на К. Лабов, В. Стоянов, Й. Несторова и К. Иванов, чрез процесуалния им представител адв. Стоева, против решение № 2376 от 7.12.2018 г., постановено по адм. д. № 3572/2015 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отменена заповед № Г – 316 от 02.09.2015 г. на Заместник – кмета на община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) за УПИ Х - 100 – за жилищно строителство, кв. 727, по плана на 3 – ти микрорайон (м. р.) на гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 19, 19 А, съгласно приложен проект. С решението община Варна е осъдена да заплати разноските по делото. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът Заместник кмета на община Варна посочва, че оспореното решение и изводите в него противоречат на доказателствата по делото. Твърди, че при издаване на заповедта са спазени всички предвидени административно процесуални правила, както и че същата е съответна на материалния закон. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта на заместник кмета на община Варна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторите физически лица в касационната жалба твърдят неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърдят, че такива липсват. Посочват, че мотивите към заповедта се съдържат в административната преписка, както и че са спазени изискванията на чл. 84 от Закона за културното наследство (ЗКН), като е представено съгласувателно становище от министерство на културата. Твърди и неправилност на извода на съда, че е било необходимо съгласие на собствениците на съседен имот, поради предвиденото свързано застрояване, като посочва, че такова не се изисква, тъй като се касае за предвидено високо застрояване, а не ниско, при което е необходимо съгласие на съседите. Твърдят спазване на материално правните изисквания за изработване на одобрения проект за ПРЗ и РУП. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, потвърждаващо заповедта на заместник – кмета на община Варна. Ответниците Х. Богданов, Г. Богданов и Т. Богданов, чрез процесуалния си представител адв. Желязкова, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски. Ответниците Е. Илиев, С. Илиева и И. Рахман, чрез процесуалния си представител адв. Василев, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски. Ответниците Ц. Богданова, В. Лабов, Л. Събева, Е. Кирязов, Н. Байчева, М. Изова, С. Чорбаджиев, М. Чорбаджиева, Ц. Иванова, П. Диков, В. Гочева, О. Гочев, П. Кирязова, Й. Господинов, Д. Йорданов, Я. Любенова, Община Варна, "Възраждане 2004" ЕООД, Р. Иванова, Д. Демиров, Г. Бекярова и П. Бекяров, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба на заместник – кмета на община Варна, поради това, че е бланкетна, алтернативно за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Приел е на първо място, че оспорената заповед не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като нито в нея, нито в административната преписка по издаването й не се съдържат мотиви досежно приетото разрешение за одобряване на ПУП – ПРЗ и РУП. Приел е, че посочването на правните основания чл. 129, ал. 2 и чл. 124а ал. 5 и 7 от ЗУТ не водят до извод за мотивираност на заповедта, като това са само правните основания, без изложени фактически такива за издаването й. Приел е и наличие на нарушение на чл. 84 от ЗКН, тъй като по делото не са представени оригиналите на одобрения в графичната му част ПУП – ПРЗ и РУП с оригиналния печат за съгласуване от МК. Приел е в тази връзка предвид развилото се оспорване на тези документи в тази им част по чл. 193 от ГПК вр. Чл. 144 от АПК и предвид приетата по делото съдебно – графологична експертиза, извършена върху наличното по делото цветно копие от графичните материали с положен печат за съгласуване от МК, че не е възможен отговор точно какво е предложено и какво е съгласувано. Приел е, че това е така, тъй като чл. 84 от ЗКН предвижда съгласуване с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали от определен срок от постъпване на съответната документация, а под документи правото винаги има предвид оригинали. Предвид липсата на оригиналните проекти е приел, че е опорочена процедурата по чл. 84 от ЗКН до липса на такава проведена процедура. Приел е и че от приетото по делото заключение на вещото лице арх. Кирчева се установява, че са налице корекции в одобрения ПУП – ПРЗ и РУП, като е посочила, че това вероятно се дължи на технически грешки. Съдът в тази връзка е приел, че дори корекциите да се дължат на технически грешки, това създава неяснота досежно предвидените показатели на застрояване. Приел е и че процесния ПУП и РУП засягат територия, включваща групова недвижима ценност – архитектурен комплект бул. "Цар Борис I" – бул. "Сливница" на гр. Варна и попада в устройствена зона Ц2, включваща сгради недвижими културни ценности, а именно досежно ПИ идентификатор № 10135.1508.101 ансамбълът "Търговска академия (ВИНС) – Френски колеж "Сент А. ". Приел е, че за имота, предмет на процесната заповед идентификатор № 10135.1508.100, УПИ Х – 100 попада в зона Ц1, като в графичната част на оспорения план липсва отразяване на границата между зона Ц2 и Ц1, като за имот идентификатор № 10135.1508.101, попадащ в зона Ц2 и в архитектурния ансамбъл, действат правилата на чл. 4, ал. 2 от Специфичните правила и нормативи на ОУП на гр. Варна, предвиждащи средно застрояване за този имот до 15 м. Приел е, че по оспорения план за УПИ Х – 100 и по представения РУП е предвидена височина от 21 м. или високо застрояване. В тази връзка и предвид допуснатото с ПРЗ свързано застрояване между УПИ Х – 100 (Пи идентификатор № 10135.1508.100) и ПИ идентификатор № 10135.1508.101, за който действа ограничението по чл. 4, ал. 2 от СНЦ на ОУП с оспорения план е допуснато застрояване във височина и дълбочина на калкана необосновано и в противоречие с посочената разпоредба. Приел е в тази връзка и допуснато нарушение, тъй като предвид установеното, че съседния имот попада в зона на защитено културно наследство "А 5 Ткин" при проектирането е следвало в обемно устройственото проучване да бъдат изследвани и графично отразени двете устройствени зони, като бъдещото застрояване е следвало да се съобрази със съществуващите в неговия обхват културни ценности. По изложените съображения съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед относно одобрения ПУП - ПРЗ и РУП и е отменил същата. Решението е правилно като краен резултат, но по аргументи различни от изложените в него. На първо място видно от оспорената заповед № Г – 316 от 2.09.2015 г., същата е издадена на основание чл. 129, ал. 2 и във връзка с допускане за изработване на проект за ПУП по чл. 124а ал. 5 и 7 от ЗУТ. Т. е. от оспорената заповед и от доказателствата се установява, че касае за ПУП – ПРЗ, които се явяват първа регулация за имота предмет на плана с идентификатор № 10135.1508.100, съответно УПИ Й – 100. От доказателствата по делото се установява, че предходния план за района, одобрен през 1981 г. е бил прогласен за нищожен през 2005 г., както и в връзка с представени пред настоящата инстанция доказателства е била прогласена за нищожна и заповед от 2004 г. за одобряване на ПУП – ПРЗ за един от съседните имоти УПИ VIII – 8. С посочената заповед № Г – 186 от 30.08.2004 г. е бил одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ VII – 9, VIII – 8, IХ – 7 (съответстващ по графичната част на оспорената заповед на УПИ IX – 101) и Х – 7 а (съответстващ на УПИ Х – 100 по оспорената заповед), кв. 729, 3 – ти м. р. на гр. Варна. Т. е от доказателствата се установява, че с посочената заповед № Г – 186 от 30.08.2004 г. е одобрен ПРЗ за имота предмет и на оспорената по настоящата заповед УПИ Х – 100 (УПИ Х – 7 а по заповедта от 2004 г.) е налице ПУП. В тази връзка оспорената в настоящото производство заповед, с която е одобрен като първа регулация ПУП – ПРЗ и РУП е незаконосъобразна постановено в противоречие със закона при наличието на вече действаща такава регулация. В настоящия случай не са били налице предпоставките за одобряване на първа регулация, която се прави при липса на такава. При наличие на действаща регулация е допустимо само на основанията посочени в чл. 134 от ЗУТ да се допусне изменение на регулацията и застрояването, като обаче по оспорената заповед, включително в административната преписка по издаването й не са посочени нито прави, нито фактически основания за наличието на предпоставки за изменение на регулацията. Само на това основание и като издадена в противоречие със закона оспорената заповед е незаконосъобразна. Правилен като карен резултат е извода на АС – гр. Варна за незаконосъобразност на оспорената заповед, но по различни съображения, като второто такова основание, което настоящия състав намира е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на оспорената в това производство заповед, а именно наличието на разминаване между текстовата и графичната част на оспорената заповед. При одобряване на ПУП актът, с който това се прави съдържа както текстова, така и графична част, която онагледява предвидените регулационни и застроителни мероприятия. В настоящия случай с текстовата част на заповедта е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ Х – 100, кв. 729 на гр. Варна, а от графичната част е видно, че в одобрението е включен и УПИ IX – 101, съседен на УПИ Х – 100, като в графичната част и за него е предвидено свързано застрояване с предвиденото в УПИ Х – 100, както и в графичната част е предвидено застрояване за УПИ IX – 101 със сграда на калкан с параметри М/Г+6. Такова предвиждане в текстовата част на оспорената заповед липсва, поради и което не е ясно какво е одобрено, предвид установеното разминаване в тестовата и графична част на заповедта. Това представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не става ясно в частта относно застрояването какъв план и в обхват на кои имоти е одобрен, което е препятствие какво за ангажиране на защита от страните, така и на последващ етап при евентуалното прилагане на плана. Това е и второ основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Неправилен е извода на съда за липса на съгласуване по чл. 84 от ЗКН, поради непредставяне на оригиналните проекти със заверка и съгласуване от МК. Това е така, тъй като при проведеното оспорване на автентичността на съгласуването (заверката) от МК от приетата по делото съдебно – графологична експертиза безспорно се доказава, че положените подписи на лице, оправомощено да издаде съгласувателното становище, както и от лице, което е оправомощено да съгласува проектите. Вещото лице в посочената експертиза не е посочило, че за него е налице пречка да установи автентичността, поради липса на оригиналния проект. В тази връзка и във връзка с чл. 183 във връзка с чл. 179 от ГПК, субсидиарно приложими съгласно чл. 144 от АПК, заверените преписи са годно доказателство. В тази връзка се установява и че е налице съгласуване по чл. 84 от ЗКН, дължимо се на основание чл. 79, ал. 4 от ЗКН, тъй като УПИ Х – 100 се явява съседен на маркираната охранителна зона на архитектурни ценности, по представена справка и карта от МК. Въпреки изложеното, че липсва едно от приетите от първоинстанционния съд нарушения, това не променя правилността на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед по изложените по – горе съображения. По изложените по – горе съображения оспореното решение на АС – гр. Варна като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора заместник кмет на община Варна за присъждане на разноски, а искането в тази връзка на ответниците по касация Х. Богданов, Г. Богданов и Т. Богданов, като основателно предвид изхода на спора и доказано, предвид представените доказателства за сторени разноски от всеки един от тях пред настоящата инстанция следва да бъде уважено. Искането на ответниците по касация Е. Илиев, С. Илиева и И. Рахман за присъждане на разноски предвид изхода на спора е основателно, но недоказано, тъй като доказателства за строените разноски следва да се представят до приключване на устните състезания, които са приключили към 14, 35 часа, а доказателства за сторените разноски са представени на по – късен етап, а именно след приключване на устните състезания, поради което искането на тези ответници по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,