Определение № 336 от 07.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 338/2017 г.

Производството е по чл. 122 ГПК. Образувано е по повдигнат от Софийски апелативен съд спор за подсъдност относно компетентния да се произнесе по молбата на [фирма] съд, за връщане на парична гаранция по допуснато обезпечение на предявени пред АС при Б. искове. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе по спора по чл. 122 ГПК, прие следното: С определение на САС по ч.гр.д. № 4869/2016г., след отмяна на отказа на СГС, е уважена молба на молителя и е допуснато обезпечение на предявените от дружеството искове пред АС на Б. при условие на внасяне на гаранция от 6000лв. С определение № 689/12.01.2017г., по гр.д. № 11661/2016г. СГС е отменил обезпечението по иска на [фирма], допуснато с определението на САС по ч.гр.д. № 4869/2016г. и е обезсилил издадената обезпечителна заповед. При тези факти компетентен да се произнесе по молбата за освобождаване на паричната гаранция е съдът сезиран с молбата за допускане на обезпечението, в случая СГС, в какъвто смисъл е трайната съдебната практика. Софийският апелативен съд, който реално е допуснал обезпечението, е въззивна инстанция, чиито функции се изчерпват с произнасянето по частната жалба срещу отказа на първата инстанция да допусне обезпечението, като без значение е по чия сметка е внесена паричната гаранция, която не е обезпечителна мярка, а само предпоставка за уважаване на искането за допускане на обезпечението, при наличието на всички останали предпоставки на закона. Водим от горното настоящия състав на ВКС, ТК, състав на първо отделение