Определение № 3297 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11403/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Р. Антова, чрез нейния процесуален представител срещу определение № 6734/07.08.2023 г. по адм. дело № 7441/2023 г. на Административен съд – София-град. Не излага конкретни касационни основания за обжалване на определението. Ответната страна – кметът на район „Кремиковци“, Столична община, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред кмета на район „Кремиковци“, Столична община е постъпило адресирано до него заявление от Р. Антова, с искане да бъде преразгледана оценката на назначена комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ със заповед № РКР19-РД91-26/25.11.2019 г. на кмета на район „Кремиковци“, Столична община, с молба упоменатата оценка да се актуализира към датата на подаденото заявление. Към административната преписка е представено решение № РКР21-ВК91-21/05.02.2021 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, с което се приемат и одобряват експертните оценки, изготвени от „Хемус Консулт“ ЕООД, определящи размера на дължимото обезщетение по пазарни цени във връзка с възникнал сервитут на засегнати имоти в землището на район „Кремиковци“ Столична община от изграждането по заявление на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на обект: „Нова ВЛ 110 kV от подстанция „Курило“ до подстанция „Металургична“. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане заявление рег. № РКР23-ГР94-1342-(4)/13.07.2023 г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Заявлението на оспорващата не е адресирано до съда, а изрично до кмета на район „Кремиковци“, Столична община и в него не е направено искане за съдебна защита срещу решението на комисията по чл. 210 ЗУТ. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 АПК, според която ако от данните в искането е явно, че то трябва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя. Следователно, административният орган няма нито задължение, нито право, да изпраща заявлението до съда за произнасяне. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 210, ал. 3 ЗУТ, решението на назначена от кмета на общината комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ за изготвяне на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се съобщава на страните по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ - пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Следователно, предвиден в закона за този вид заповеди е съдебният ред за обжалване. Подаденото до кмета (на района) заявление правилно е препратено до съда, тъй като по съществото си представлява жалба срещу издадения административен акт. От кмета на район „Кремиковци“, Столична община действително са допуснати нарушения по приложението на чл. 31, ал. 4 АПК, тъй като съгласно цитираната разпоредба е следвало да върне жалбата на подателя с конкретни указания, а вместо това директно е изпратил същата до съда. Порокът в процедурата е несъществен, доколкото съдът разполага с правната възможност по чл. 158, ал. 1 АПК да остави жалбата без движение с конкретни указания относно привеждането й в съответствие с разпоредбите на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 АПК. Аргументите на оспорващата за произнасяне именно на административния орган по заявлението й не почиват на законова основа. В конкретния случай постъпването на заявлението пред административния орган и изпращането му по компетентност до съда като жалба не е възпрепятствало възможността кметът на район „Кремиковци“, Столична община да упражни правомощието си по чл. 91, ал. 1 АПК да преразгледа въпроса и да оттегли сам, измени или отмени оспорения акт. Доколкото самият орган обаче приема, че е налице оспорване по съдебен ред и не предприема други действия, с изпращането на жалбата до съда е направен отказ за такова преразглеждане, отделно от въпроса за законосъобразността на евентуално изменение или отмяна от кмета на решението на комисията по чл. 210 ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. При служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК на валидността, допустимостта и съответствието на оспорения съдебен акт с материалния закон, настоящия състав установи допусната в оспореното определение очевидна фактическа грешка в изписването на фамилното име на оспорващата „Антова“. На ред 2 и ред 31 от стр. 1 от постановения съдебен акт същата е упомената като „Антоново“. Очевидната фактическа грешка по принцип подлежи на отстраняване по реда на чл. 175 АПК от съда, постановил определението, но това в случая не е необходимо, предвид крайния резултат на частното производство - отмяна на съдебния акт, в който грешката е допусната и връщането на делото на същия състав на Административен съд – София-град за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение