Определение № 145 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 14387/14.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 3917/2015 г. от състав на І-во гр.отд. на Софийски градски съд. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на СГС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.2 от Правилника за вписванията вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите. Прието е, че в чл.19, ал.2 от ПВ изрично е уредена хипотеза на заличаване на ипотека върху продаден на публична продан недвижим имот, но не и върху продаден имот по реда на ЗОЗ. Съдът е приел, че възможността за прилагане на законови норми по аналогия в случая е изрично изключена от чл.2 от ПВ. По правния въпрос, поставен в изложението на касационните основания относно реда за заличаване на вписани възбрани върху имоти, продадени по реда на ЗОЗ, както и относно това, оригинерен или деривативен способ е продажбата по реда на ЗОЗ, е образувано ТД №1/2015 на ОСГТК на ВКС. Тези правни въпроси са обосновали изводите на СГС относно изхода на спора, поради което състава на ВКС счита, че производството по частната касационна жалба следва да бъде спряно, до приключване на посоченото по-горе тълкувателно дело на ОСГТК. Предвид изложеното, състава на ВКС