Определение № 791 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 841/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на К. А. М. срещу О. № 739 от 21.07.2009 год. по гр.д. № 308/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. С това определение ПАС е оставил без разглеждане, като просрочена, молбата на М. за изменение на постановеното решението по същото дело в частта за разноските. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Д. на К. М. са свързани с това, че преценката на ПАС относно това, кой закон е приложим – ГПК-1952 или ГПК-2007 год. е неправилна. Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. В. производството пред Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 308/2008 год. е протекло по реда на чл.196 и сл. ГПК (отм.) вр.§ 2 ал.2 от ПЗР на ГПК. Постановено е решение № 588 от 05.01.2009 год. С молба от 01.06.2009 год. К. М. е поискал от Апелативния съд да измени решението си в частта за разноските. Като е счел, че по отношение на молбата е приложим редът по чл.248 ГПК-2007 год., съставът на въззивния съд я е оставил без разглеждане, като депозирана извън срока по чл.248 ал.1 ГПК, който за М. е изтекъл на 16.02.2009 год. Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното: Преценката на Пловдивския апелативен съд относно това, кой е приложимият процесуален закон е правилна. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана при действието на ГПК-2007 год. т.е. извън приложното поле на § 2 ал.14 ПЗР на ГПК и производството е по реда на чл.248 ГПК, а не по реда на чл.192 ал.4 ГПК (отм.). Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.