Определение № 282 от 14.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1963/2017 г.

Производството е по чл.47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от Н. Р. Ц. иск с правно основание чл.47 т.3 и т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение №568/10.01.2013г. по арб. дело №568/2013г. на арбитражен съд „А. Ю.“ С.. С решението Н. Р. Ц. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 6053,92 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумите 80 лева разноски по арбитражното производство и 492,16 лева – юрисконсултско възнаграждение. Ищцата поддържа, че е узнала случайно за арбитражното решение едва след налагането на запор върху трудовото й възнаграждение от ЧСИ рег. №841 – Н. М., на основание изпълнителен лист, издаден на на 08.07.2013г. по гр.д.№3925/2013г. по описа на СГС. Твърди, че никога не е била уведомявана за проведеното арбитражно производство, както и че постановеното по делото решение никога не й е било връчвано. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Подадената от ищцата Н. Р. Ц. искова молба е просрочена. Видно от представената от ЧСИ рег. №841 – Н. М., справка изх.№196489/20.09.2017г. по издадения срещу ищцата изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20138410409548, като на 24.09.2013г. на Н. Р. Ц. е била връчена лично покана за доброволно изпълнение. Поради това следва да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба - 13.07.2017г., тримесечният преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА е бил изтекъл. Поради изложеното исковата молба на Н. Р. Ц. се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,