Определение № 5031 от 23.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Бакалов чрез адв. Чакова срещу Определение № 2559 от 08.03.2024 година на Административен съд - София-град (АССГ) по адм. дело № 11329/2023 г. С определението е отхвърлено искането на Бакалов за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 3206/09.11.2023 година издадена от мл. автоконтрольор при отдел Пътна полиция СДВР, с която му е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че неправилно съдът е приел, че няма да настъпи непоправима вреда, ако не се спре предварителното изпълнение на процесната ПАМ. При постановяване на определението си, съдът не е отчел факта, че Бакалов е с влошено здравословно състояние. По делото били представени доказателства, че Бакалов е със заболяване на [заличен текст], посещава рехабилитация и има нужда от предвижване с автомобил. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба, не изразява становище. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си, съдът е посочил, че с оспорения акт е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Анализирал е разпоредбите на чл. 172, ал. 1, 5 и 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че от жалбоподателя не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че предварителното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Счел е, че изложените в жалбата твърдения и приложените доказателства за травма на гръбначния стълб, сочат, че тя е с давност от 2021 година и е проведено лечение, както и рехабилитация. При необходимост към настоящия момент от лечение, физиотерапия, жалбоподателят може да използва алтернативни варианти за предвижване. Определението е правилно. Приложената с процесната заповед ПАМ подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая АССГ правилно е приел, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта не би могло да причини на Бакалов значителна или трудно поправима вреда. Последният е обосновал искането си с мотива, че е с влошено здравословно състояние. По делото са представени доказателства, че Бакалов е със заболяване на[ заличен текст], посещава рехабилитация, като твърди, че има нужда от предвижване с автомобил. Касационната инстанция приема, че безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси на адресата на мярката. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да се придвижва с моторно превозно средство, което той да управлява, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване с друг водач на автомобила. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Като е приел, че незабавното изпълнение на оспорената заповед няма доказателства да причини на Бакалов значителна или трудно поправима вреда, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение