Определение № 9209 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8771/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Елайза“ ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], Ловешка област, [улица], срещу Определение №778/20.05.2026 г., постановено по адм. дело №145/2026 г. по описа на Административен съд- Ловеч. С доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, се иска отмяната му и съответно връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С обжалваното определение Административен съд- Ловеч, на основание чл. 159, т. 5 АПК и чл.158, ал.3 от АПК е оставил без разглеждане, като нередовна и недопустима, жалбата на дружеството срещу Решение № ПН-3ПР/2026 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, издадено от директора на РИОСВ- Плевен, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са изпълнени в срок указанията му за представяне на документ за внесена държавна такса, както и поради обстоятелството, че жалбата е подадена извън установения в закона 14-дневен срок. Обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 30.01.2026 г./л.81 от делото/, като в него се съдържа указание за реда и начина на оспорване, а жалбата е подадена чрез органа до съда на 23.03.2026 г. и се явява просрочена. Определението е валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. В случая решението е съобщено на 30.01.2026 г. и срокът за обжалване е започнал да тече на 31.01.2026 г. Жалбата е подадена до Административен съд- Ловеч, чрез РИОСВ-Плевен, на 23.03.2026 г. Настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение, отбелязва, че в преписката, на л.15 от делото, е налице писмо, изх.№Ж-45-2/25.02.2026 г. на Министерство на околната среда и водите, в което е посочено, че в министерството е постъпила жалба с вх.№Ж-45/23.02.2026 г. от „Елайза“ ЕООД, чрез управител Д. Г., срещу Решение № ПН-3ПР/2026 г. на директора на РИОСВ- Плевен, за което обстоятелство съдът не е изложил мотиви, приемайки единствено, че жалбата е просрочена. Видно от обстоятелствената част на депозираната пред АС-Ловеч жалба, посоченото писмо от Министерство на околната среда и водите и документите, съдържащи се в административната преписка, няма данни горестоящият орган да се е произнесъл с решение по посочената жалба на дружеството. При това положение, съгласно чл. 97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по чл.97, ал.1 АПК, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Горестоящият орган е следвало да се произнесе с мотивирано решение, считано от 23.02.2026 г., когато е получена административната преписка по обжалвания акт, т.е. до 09.03.2026 г. От този момент нататък тече срокът по чл.149, ал.3, вр. с чл.149, ал.1 АПК, който е 14- дневен, за оспорване на първоначалния административен акт. Този срок изтича на 23.03.2026 г. Жалбата до съда е подадена чрез органа на 23.03.2026 г., т.е. в законоустановения срок. Предвид изложеното, обжалваното определение е неправилно в тази си част, но следва да бъде оставено в сила, тъй като правилно е прието от административния съд, че е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК. Неизпълнението в срок на указанието на съда за отстраняване на нередовността на жалбата- непредставяне на документ за заплатена държавна такса, е основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство, съгласно чл. 158, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,