Определение № 8878 от 16.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2024 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Т. Ц. срещу разпореждане по вх. № 8349 от 29.05.2024 г., постановено на 30.05.2024 г. от председателя на второ отделение на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставена без разглеждане частната жалба на Циканделова против определение № 12632 от 15.12.2023 г. по адм. дело № 11387/2023 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав от второ отделение на ВАС. Частната жалбоподателка претендира оспореното разпореждане да бъде отменено. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, против подлежащо на оспорване съдебно разпореждане съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 213а, ал. 8 във вр. с ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл. 213а, ал. 8 от АПК председателят на второ отделение на ВАС е установил, че с частна жалба вх. № 8349 от 29.05.2024 г., подадена от И. Т. Ц., се оспорва определение № 12632/15.12.2023 г. по адм. дело № 11387/2023 г. на ВАС, тричленен състав, второ отделение, с което е оставено в сила определение № 1488 от 04.08.2023 г., постановено по адм. дело № 651/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Формулирал е извод, че определението на тричленния състав на ВАС не подлежи на обжалване и на основание чл. 213а, ал. 8 във връзка с чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 4 от АПК е оставил частната жалба без разглеждане. С постановения от Административен съд - Благоевград съдебен акт на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на И. Т. Ц. против действие по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Петрич за поземлен имот с идентификатор 56126.601.1533, състоящо се в заличаване от КРНИ на В. В. Ц. като собственик на 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху описания ПИ и вписване на К. Т. Ц., В. Т. Ц. и Т. В. Ц. като собственици с по 1/3 ид. част от правото на собственост върху ПИ, и производството по делото на Благоевградския административен съд е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като за оспорващата липсва правен интерес от обжалването, защото тя не се явява заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, имаща право да обжалва изменението на КРНИ, защото направеното изменение в КРНИ не засяга нейни права, свободи и законни интереси, не поражда задължения и не е неблагоприятно за нея. За да не уважи жалбата на Циканделова срещу това определение тричленният състав на ВАС е извел решаващ извод, че то е постановено в съответствие с материалния закон. Посочил е, че изводът на съда, че жалбоподателката не попада в кръга на заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу действие по изменение на КРНИ съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, която разпоредба визира, че „заинтересовани лица“ по смисъла на ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. От представените по делото доказателства е видно, че И. Т. Ц. не е вписана в КРНИ като собственик на ПИ с идентификатор 56126.601.1533 или на част от него, поради което същата няма правен интерес от оспорване на административния акт, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР кадастърът има действие само по отношение на вписаните лица. На невписаните собственици кадастърът не може да бъде противопоставен, защото не засяга техните права. Ето защо тричленният състав е приел, че като е оставил сезиралата го жалба от Циканделова без разглеждане и е прекратил производството по делото, Благоевградският административен съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон, поради което го е оставил в сила. Обжалваното пред петчленния състав разпореждане на председателя на второ отделение на ВАС е валидно, допустимо и правилно. Определението на тричленния състав на ВАС е постановено в производство по реда на глава тринадесета от АПК за осъществяване на инстанционен съдебен контрол за законосъобразност на съдебен акт на Административен съд - Благоевград. Предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от АПК определението на съда в това производство е окончателно и подадената срещу него жалба се явява недопустима, както правилно е приел и председателят на второ отделение на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 8 във вр. с ал. 2 от АПК председателят на съответното отделение оставя без разглеждане частна жалба, подадена срещу съдебен акт, постановен от тричленен състав на ВАС, когато е налице някое от основанията на чл. 215 от АПК. В случая е било налице основанието на чл. 215, т. 4 от АПК - частната жалба е била подадена срещу окончателен съдебен акт. Като е стигнал до същия извод и е оставил без разглеждане подадената от И. Т. Ц. частна жалба, председателят на второ отделение на ВАС е постановил нестрадащ от пороци съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия