Определение № 9 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2240/2008 г.

Производството е по чл. чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. М. Б., гражданка на ФР Германия, подадена от пълномощниците й адв. М адв. Павлина И., срещу определение № 512 от 15.10.2008г. по в.гр.д. № 713/2008г. на Русенския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по частна жалба на К. М. Б. срещу определение № 45 от 24.03.2008г., постановено по гр.д. № 5273/2005г. на Русенския районен съд. Ответникът А. Н. Б. от гр. Р. в представения по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК отговор от пълномощника му адв. М моли определението да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС взе предвид следното: За да прекрати производството по делото, образувано по частна жалба на К. М. Б. срещу определение № 45 от 24.03.2008г. по гр.д. № 5273/2005г. на Русенския районен съд, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК /отм./ по привременните мерки относно грижата за родените от брака деца, въззивният съд е приел, че частната жалба е подадена сред законоустановения срок. Приел е, че с молба от 27.03.2008г. жалбоподателката чрез пълномощника си е поискала препис от определението, какъвто е издаден и получен от пълномощника на 31.03.2008г. Частната жалба е подадена на 08.04.2008г. – след седемдневния срок за обжалване на определението. Частната жалба е основателна. Действително пълномощникът на частната жалбоподателка – адв. П, е получила на 31.03.2008г. препис от определение № 45 от 24.03.2008г. по гр.д. № 5273/2005г. на Русенския районен съд. Същевременно обаче на К. М. Б. е изпратено съобщение, получено от пълномощника й адв. П. И. на 03.04.2008г., в което е отбелязано, че определението /неправилно е посочено „решението”/ може да се обжалва в 14- дневен срок от получаване на съобщението. Частната жалба е подадена на 08.04.2008г. – в рамките на определения от съда срок. Съгласно чл. 62, ал. 3 ГПК /аналогичен на чл. 38 ГПК от 1952г./ когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след изтичане на законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. По изложените съображения определението на Русенския окръжен съд следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба на К. М. Б. срещу определение № 45 от 24.03.2008г., постановено по гр.д. № 5273/2005г. на Русенския районен съд, като съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 323, ал. 3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение