Определение № 69 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 946/2021 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Подадена е молба от Е. Г., Д. Г. и О. /К./ Е. Х. чрез техния пълномощник адв. П. В.-П., поправена с молба вх.№ 100681 от 14.12.2020 г., за отмяна на решение № VІ-6 от 29.01.2015 г. по в. гр.д. № 757/2012 г. на Бургаския окръжен съд. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, което обосновават с твърдение за липса на представителна власт на адв. Т. да представлява ищеца по делото И. Ж. Г., както и неговия наследник М. П.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молителите са ответници по предявени против тях от А. Ж. Г., И. Ж. Г. и А. С. при условията на обективно и субективно съединяване осъдителни искове за собственост на недвижими имоти и парични искове. Данните по делото са, че адв. Т. е действала като процесуален представител на ищците. Процесуално легитимирана да подаде за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е само страната, която вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящият случай молителите не твърдят тяхното право на защита по делото да е било нарушено поради наличие на такива обстоятелства. Същите обосновават искането си за отмяна на посоченото въззивно решение с твърдение за липса на представителна власт на пълномощника на насрещната страна. По съществото си това е твърдение за допуснато процесуално нарушение, което рефлектира върху правото на защита на насрещната страна, ако тя не е била надлежно представлявана. То не касае правоотношенията между молителите и техен процесуален представител, нито има отношение към възможността им да вземат участие, лично или чрез надлежно упълномощен представител, в делото и да защитят правата си. Позоваването на нарушения при представителството на насрещната страна по спора представлява упражняване на чужди процесуални права, което съгласно чл. 26, ал.2 ГПК е недопустимо и не би могло да обоснове отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа надлежни твърдения за някое от основанията по чл. 303, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът