Определение № 56 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. А. В. от[населено място] чрез адв. Г. Д. от САК срещу определение № 832/19.05.2010 г. по ч.гр.д. № 567/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане жалба против определение от 05.03.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. 2847/2006 г., с което е оставена без уважение молба за привличане на ответник по реда на чл. 117, ал. 3 и ал. 4 ГПК (отм.), както и в частта, в която е оставено в сила определението от 05.03.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. 2847/2006 г. за прекратяване на производството по делото. В частната си жалба жалбоподателят твърди, че атакуваният акт е неправилен и моли да бъде отменен. В изложението към нея са формулирани следните въпроси: дали ищецът може на основание чл. 117, ал. 3 ГПК(отм.) да насочи иска си по висящо производство срещу лице, придобило от първоначалния ответник /юридическо лице/ след предявяване на иска вещното право, предмет на спора, след като първоначалният ответник вече не съществува като правен субект; и дали последващият приобретател може да отговаря самостоятелно по предявения иск за прогласяване на нищожност на сделката, сключена между ищеца и праводателя на последващия приобретател. Жалбоподателят твърди, че така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид: Събразно разпоредбите на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. По отношение на искането за привличане на страна (ответник), Софийския апелативен съд правилно и законосъобразно е приел, че актът на съда, с който се оставя без уважение молба за конституиране на страна по реда на чл. 117, ал. 3 и 4 ГПК(отм.), не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не прегражда пътя на защита и в закона не е предвидена изрична възможност за такова обжалване. Практиката на ВКС и съдилищата е константна по този въпрос. По отношение на първия поставен от жалбоподателя въпрос, а именно дали ищецът може на основание чл. 117, ал. 3 ГПК(отм.) да насочи иска си по висящо производство срещу лице, придобило от първоначалния ответник /юридическо лице/ след предявяване на иска вещното право, предмет на спора, след като първоначалният ответник вече не съществува като правен субект ВКС намира следното: Приобретателят на заличеното търговско дружество може да встъпи или да бъде привлечен като трето лице-помагач на първоначалния ответник. Заместване на първоначалния ответник е допустимо само при условията на чл. 117, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 121, ал. 2 ГПК (отм.), за което обаче е необходимо съгласие и на двете страни в процеса. Тъй като търговското дружество е заличено от Търговския регистър, загубило е правосубектността си, то не може да дава съгласието си. Следователно по реда на чл. 117, ал. 1 ГПК(отм.) вр. чл. 121, ал. 2 ГПК (отм.) не може да бъде направено изменение на иска чрез заменяне на страна. По отношение на втория поставен за разглеждане въпрос, а именно дали последващият приобретател може да отговаря самостоятелно по предявения иск за прогласяване на нищожност на сделката, сключена между ищеца и праводателя на последващия приобретател. С. апелативен съд правилно и законосъобразно е приел, че последващият приобретател не може да отговаря самостоятелно по предявен иск за прогласяване нищожност на сделка, сключена между ищеца (жалбоподател в настоящото производство) и праводателя на последващия приобретател. Лицето, чието привличане се иска, не е страна по атакуваното материално правоотношение. ВКС намира, че формулираните от жалбоподателя правни въпроси са обусловили изхода в настоящия правен спор, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания акт на съда е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По формулираните от жалбоподателя въпроси ВКС намира, че е налице практика на съдилищата, която е непротиворечива и която не се нуждае от осъвременяване. Въпреки наличието на едната предпоставка за допускане на касационно обжалване – формулирани въпроси, които са обусловили изхода по конкретното дело, не е налице втората предпоставка, а именно формулираните въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение