Решение № 12410 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив против Решение 2348/12.03.2025 г., постановено по адм. дело 2885/2024 г. описа на Административен съд Пловдив. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореният акт да бъде отменен, а спорът бъде решен по същество. Претендира се присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция. Ответницата И. Й. А., чрез процесуален представител адв. А. П. Димитров оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е основателна. С обжалното решение Административен съд Пловдив е отменил Решение 2153-15-361/17.12.2024 г. на директора на ТП НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. 1012-15-489/26.11.2024 г. срещу разпореждане [номер]/протокол 2140-15-975/07.11.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ гр. Пловдив и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. От фактическа страна е установено, че със заявление от 07.10.2024 г. И. А. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при условията на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Установено е, че към датата на заявлението лицето има навършени [възраст]. С разпореждане [номер]/протокол 2140-15-975/07.11.2024 г., ръководителят на ПО към ТП на НОИ Пловдив е признал осигурителен стаж по чл. 69 от КСО, както следва: за периода от 19.05.1994 г. до 02.10.2024 г. с прекъсване, а именно: от 12.02.2001 г. до 15.09.2001 г. с продължителност 07 м.и 02 дни като кадрови военнослужещ във Военно формирование 38070, от 16.09.2001 г. до 02.10.2024 г. с продължителност 23 г. 00 м. и 16 дни като военнослужещ във Военно формирование 46 690 и общ осигурителен стаж от трета категория труд 06 г. 06 м. и 12 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по чл. 104 от КСО се равнява на 45 г. 11 м. и 02 дни. С оглед установеното, пенсионният орган е отказал отпускане на ЛПОСВ с мотиви, че чл. 18, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се прилага само за лица, които не придобиват право по чл. 69 от КСО поради недостигащ стаж, докато И. А. има необходимия стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО, но не притежава изискуемата за 2024 г. възраст 54 г. и 02 м. Разпореждането е било оспорено по административен ред, като директорът на ТП на НОИ Пловдив, с Решение 2153-15-361/17.12.2024 г., отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите си съдът е приел, че решението е постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон. Според съда следва да се съобрази нормата на чл.17, ал.2 НПОС, съгласно която осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд, поради което неправилно административният орган е приел, че трудът, положен от жалбоподателката не може да бъде зачетен като първа категория. Изложил е съображения, че чл. 18, ал. 4 от НПОС не може да ограничава приложението на чл. 69б от КСО само до лица с недостигащ стаж, като следва лицата, изначално отговарящи на условията на чл.69б, ал.1 от КСО да се пенсионират по този преференциален ред. Подчертал е че разпоредбата от НПОС има указателен характер и като норма от подзаконов нормативен акт не може да преустанови действието на норми от по- висок ранг, каквито са чл.69 и чл.69б КСО. Посочил е, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО уреждат различни и самостоятелни основания за пенсиониране, като при наличие на условията по някоя от тях, или при наличие и на двете, следва да се приложи по-благоприятната за заявителя. С оглед на изложените мотиви, съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ Пловдив като незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд във връзка с тълкуването на разпоредбите на чл.69, ал. 1 и ал. 2 КСО, чл. 69б КСО и чл. 18, ал. 4 НПОС. Предвид целта на закона, те не отразяват последователната им редакция и логическа взаимовръзка. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в разпоредбата категория лица, които имат осигурителен стаж като военнослужещи по ЗОВСРБ. Нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2024 г. за жените е 50 г. и 8 месеца. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (07.10.2024 г.) за отпускане на пенсия И. А. има навършени [възраст], както и че към този момент е придобила осигурителен стаж като кадрови военнослужещ , възлизащ на 23 години, 07 месеца и 18 дни. Съгласно чл. 222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет ПКТП /отм./, действал до 31.12.1999 г. и НКТП /в сила от 01.01.2000 г./. Чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете за първа категория труд: лицата, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Военнослужещите по ЗОВСРБ не попадат сред тях. От гореизложеното следва, че ответницата по касация попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 от КСО, а не в този по чл. 69б, ал. 1 от КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория. Поради това само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от И. Й. А. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПКТП /отм./ и НКТП. След като ответницата разполага с изискуемия стаж като военнослужещ по ЗОВСРБ, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО за 2024 г., а именно 54 год. и 2 месеца, то тя не може да придобие право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, е неприложимо. Тя е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстваща лицата от специалните ведомства, отчитайки специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО. При сравнение на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б от КСО е видно, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията на посочените норми и по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован, макар да е съобразен със съществуващата доскоро съдебна практика на ВАС, шесто отделение, която не следва да се споделя поради възможността при прилагането й да се допусне заобикаляне на закона. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК за отмяна на съдебния акт. С оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна и липсата на необходимост от извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената от И. Й. А. жалба срещу Решение 2153-15-361/17.12.2024 г. на директора на ТП НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/протокол 2140-15-975/07.11.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора, в тежест на ответника по касация следва да бъдат поставени претендираните от касатора разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 200,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, или общо 300, 00 лева.