Определение № 1023 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1855/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Силистренския окръжен съд от 15.07.2010 г. по гр.д. № 107/2010, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Р. И. Р., представляван от адв. П. Н. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за приложимостта на правилата за призоваване, уредени в новия ГПК в производствата, които подлежат на разглеждане по стария ред, за задълженията на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и за правните последици от новото разглеждане на делото в неотменената част, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Т. Б. В. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че делото е върнато за ново разглеждане на предявения иск за сумата 4.270 лева, която ответникът не дължи, тъй като е продал единадесет броя хладилници, а останалите е върнал на ищеца. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда и се разрешават противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение