Решение № 1354 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3009/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Х. С. К. и Д. Ц. К., чрез адв. Богданова, против решение № 3537 от 07.11.2024 г. по адм. дело № 44/2023 г. на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отменена заповед № 18-11122/21.10.2022г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)- Благоевград. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд в оспорената част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе и по искането за спиране на съдебното производство поради висящ преюдициален съдебен спор. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – началник на Службата по геодезия, картография и кадастър- Благоевград не изразява становище. Ответниците: Н. А. К., И. А. К., С. К. Д., Община Петрич, К. П., И. И. А., Г. Х. К., Д. К. Д., Т. К. Д., А. А. М., С. К. С. и Г. К. Л. също не изразяват становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Оспореното решение е допустимо. Същото е образувано по жалба, подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт и от лице с правен интерес от оспорването (производството по жалбите на И. К. и на С. Д. е прекратено). Страните в производството са конституирани от съда служебно, съгласно чл. 154, ал. 1 АПК, като е взето предвид, че съсобствениците на ПИ с [идентификатор], засегнат от одобреното изменение, които не са упражнили правото си на жалба срещу административния акт, нямат качеството на заинтересувани лица в процеса. По тези съображения доводът на касаторите за недопустимост на съдебното решение поради неконституираното на всички заинтересувани лица, е неоснователен. Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон. За да отмени заповед № 18-11122 от 21.10.2022 г. на началника на СГКК –Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 4 и ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКИР, е одобрено изменение в КККР на гр. Петрич, приети със заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, състоящо се в промяна на границите на поземлени имоти с идентификатори 56126.603.3290; 56126.603.3289; 56126.603.9249; 56126.603.9250; 56126.603.3291 и 56126.603.9921 по КККР и в заличаване на сграда, обект на кадастъра и нанасянето й с нов идентификатор и собственици в КРНИ, съставът на административния съд приема, че между заявителите и касационни жалбоподатели Х. С. К. и Д. Ц. К., които се легитимират като собственици УПИ IХ-3290, кв. 232 по плана на гр. Петрич, отреден за ПИ с [идентификатор] по КККР ([нот. акт], [заличен текст]) и ответниците в настоящото производство Н. А. К., И. А. К. и С. К. Д., като наследници на А. А. К., вписан в КККР като собственик на съседния ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Петрич, е налице спор за собственост, което е пречка за одобряване на искането изменение. По тези съображения съдът приема, че оспорената заповед е в противоречие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и подлежи на отмяна. Излага допълнителни съображения и за нарушение във формата на административния акт, в който не са посочени фактически основания за издаването му. Крайният извод на административния съд за отмяна на обжалваната заповед на началника на СГКК- Благоевград е законосъобразен. Правилно е заключението, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като е налице вещноправен спор, до чието разрешаване по съдебен ред исканото изменение на КККР не може да бъде одобрено. В случая, както съставът на административния съд правилно приема, се установява спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Заявеното изменение предвижда промяна в границите, очертанията и площта на ПИ с [идентификатор], при което се засягат всички съседни имоти, като 112 кв. м. от ПИ с [идентификатор], собственост на А. А. К., наследодател на ответниците в настоящото производство Н. А. К., И. А. К. и С. К. Д. се придават към ПИ с [идентификатор], собственост на касаторите, чиято площ се увеличава от 130 кв.м. на 240 кв.м. и съответно се намалява площта на ПИ с [идентификатор] от 395 кв.м. на 283 кв.м. Предвидено е също заличаване като обект на кадастъра на двуетажна жилищна сграда с [идентификатор] с площ от 72 кв.м. и собственик по КРНИ А. А. К. и нанасянето й с нов [идентификатор] и площ от 102 кв.м., а като нейни собственици в КРНИ да бъдат вписани касационните жалбоподатели. Предвидените промени, както и противопоставянето на съсобствениците на ПИ с [идентификатор] Н. А. К., И. А. К. и С. К. Д., които излагат възражения в хода на административната производство, а също и пред съда, представляват индиция за спор за собственост, до чието разрешаване по съдебен ред заявеното изменение не може да бъде извършено. Поради това, законосъобразно е прието, че обжалваната заповед, с която изменението е одобрено, е издадена в противоречие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от наредбата и подлежи на отмяна. Обстоятелството, че предявеният от касаторите срещу наследниците на А. А. К. установителен иск за собственост е подаден след издаване на заповедта, не променя горните изводи. Заявеното изменение засяга границите, очертанията и площта на ПИ с [идентификатор] и сграда [номер], на които като собственик е вписан наследодателят на ответниците Н. А. К., И. А. К. и С. К. Д.. Вписаните в кадастралната кадастралната карта и регистри данни, независимо че не засягат вещноправния статус на имотите, се ползват с презумпция за вярност, която може да бъде оборена от лицето, което претендира, че е собственик на поземлените имоти или на части от тях в хода на съдебно исково производство. Съображенията за отмяна на административния акт следва да бъдат допълнени като се посочи, че заповедта на началника на СГКК- Благоевград е издадена и в противоречие с чл. 54, ал. 4 ЗКИР във връзка с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, които предвиждат отстраняване на непълнота или грешка в КККР. По смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на закона „непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая, както се установява от представените скица–проект и обяснителна записка, целта на исканото изменение е границите на ПИ с [идентификатор] да бъдат приведени в съответствие с регулационната граница на УПИ IХ-3290, кв. 232 по плана на гр. Петрич. Несъответствието на имотните граници с регулационните по действащия план за регулация не съставлява „непълнота и грешка" по смисъла на закона, поради което не представлява основание за изменение на КККР на гр. Петрич по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Предпоставките на чл. 53, ал. 1 ЗКИР за изменение на данните в КРНИ също не са изпълнени. Липсват доказателства за промяна на данните за собствеността по отношение на сграда с [идентификатор], находяща се в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Петрич, настъпили след одобряване на КККР през 2010 г. Нотариалният акт, на който касаторите се позовават и от който черпят правата си е издаден през 2004г. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Касаторите са призовани за всички открити съдени заседания, осигурена им е възможност да вземат участие в процеса лично и чрез упълномощен адвокат, като правят искания и възражения и представят доказателства. Поради това правото на защита на Х. С. К. и Д. Ц. К. не е нарушено, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Действително, искането на касаторите за спиране на съдебното производство до приключване на гражданско дело № 58/ 2004г. на Район съд – Петрич, образувано по предявен от тях иск за собственост против наследниците на А. К., не е разгледано от първоинстанционния съд и по него липсва произнасяне. Този процесуален пропуск в случая не е съществен, тъй като не са отразява на правилността на постановения съдебен акт, защото няма основание за спиране на съдебното производство по смисъла на чл. 154а, ал.1, т. 4 АПК. Производството по адм. дело № 44/2023 г. на Административен съд – Благовеград е образувано по жалба срещу заповед на началника на СГКК- Благоевград, с правно основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, чиято законосъобразност се преценява въз основа на материалния закон към момента на издаването й и спрямо фактите, посочени като основание за постановяването й. Наличието на евентуален спор за собственост е основание да се откаже изменение на КККР поради непълнота или грешка, но тази преценка се извършва към момента на издаване на заповедта, с оглед установените факти, а не след решаване на вещноправния спор по съдебен ред. Поради това висящото гражданско дело, по което се разглежда установителен иск за собственост, няма значение за законосъобразността на одобреното със заповедта изменение на КККР. Следователно не са налице предпоставки за спиране на делото при условията на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд - Благоевград в обжалваната част. Съдебният акт е допустим и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,