Определение № 235 от 27.05.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

С това определение е потвърдено определение на К. районен съд №1 от 02.01.2008г. по гр.д. № 2116/2007г., с което исковата молба е върната на основание чл.100 ал.2 ГПК /отм./ поради неотстраняване нередовностите й по чл.98 ГПК/отм./ в определения от съда преклузивен срок. Въззивният съд е приел, че ищцата не е изпълнила указанията да ндивидуализира имота според актуалния му регулационен статут, да представи скица и да уточни обстоятелствата, свързани с основанието на иска и правният интерес от провеждането му срещу различните ответници. Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо развитието на производството определение по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК – само в случаите, при които съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за делото и го е разрешил в отклонение от практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно задължителното за съдилищата разяснения ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК т.1 правният въпрос обусловил правните изводи на съда по конкретното дело следва да бъде посочен от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В разглеждания случай касаторката не е представила изложение по чл.284ал.3 т.1 ГПК, не е формулирала правен въпрос и не е мотивирала основанията за допускане на касационното обжалване. В жалбата обаче са развити съображения за недопустимост на съдебния акт, които ВКС е длъжен да разгледа макар да не са изведени като правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, защото съгласно т.1 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК ако съществува вероятност решението да е недопустимо касационното обжалване следва да се допусне. В разглеждания случай такава вероятност не съществува, защото нарушението на чл.12 ГПК/отм./ според утвърдената съдебна практика не води до нищожност, нито до недопустимост на съдебния акт – решение 208 от 15.05.1998 г. по гр. д. № 13/1998 г., 5 чл. с-в на ВКС, решение № 706 от 30.10.1995 г. по гр. д. № 510/95 г., 5-чл. състав на ВС. Второто основание за недопустимост, на което се позовава касаторката е за липса на предмет на въззивното производство, тъй като потвърдения съдебен акт на районния съд вече е бил отменен. Това становище се основава на неточно тълкуване на определението на ВКС по ч.гр.д. № 98/2009г. на ВКС, І г.о. То не съдържа отменителен диспозитив по отношение на първоинстанционното определение за прекратяване на делото. В мотивите изрично е посочено, че проверката за правилността на този съдебен акт следва да се изврши от въззивния съд след като бъде разгледана молбата на ищцата по чл.36 ГПК/отм./, следователно въззивният съд се е произнесъл в рамките на спора, очертан в указанията на ВКС. С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК частната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение