Определение № 521 от 05.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1039/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „М. 97”- [населено място] против решение №197 от 19.04.2010 г. по гр.д. № 2988/2009 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- Б. Д. А. от [населено място] е на становище, че касаторът не е сочил доводи, установяващи наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, след проведено производство по чл. 28 5 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочил е лаконично, че в случая се касаело за отговорност на трети лица спрямо дружество, като иска бил предявен в съответствие с правилата на ТЗ и „ обичайната търговска практика”. Посочено е, също така лаконично, че САС неправилно тълкува разпоредбите на Търговския закон и поради това неправилно е приел, че не били налице предпоставките за търсене на отговорност.Маркирано е и това, че били налице противоположни решения на първоинстанционния и въззивния съд. Други доводи не са изложени. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито лаконично посоченото за предмета на спор. Сочените като противоречиви решения на САС и Б. също не обосновават наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспензивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване тези решения са били и отменяни, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това, тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо. Кратките д оводите на касатора, свързани с оплаквания за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК и поради това те нямат относимост към производството по чл.288ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение