Определение № 226 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2120/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.65/20.03.17 по г.д.№.342/17 на ВКС, І ГО, производството по молбата на Х. И. Б. и Л. П. Б. за отмяна на влязло в сила решение №.293/19.12.12 по г.д.№.1245/11 на Червенобрежки районен съд е прекратено, тъй като молбата е подадена срещу неправосубектно лице /преди подаването й ответницата П. И. Н. е починала/. Постъпила е частна жалба от Х. Б. и Л. Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Сочи се, че в горната хипотеза производството следва да бъде продължено срещу наследниците на ответната страна. Частната жалба е процесуално допустима в частта, изходяща от Х. Б. - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В частта, подадена от Л.Б., тя е недопустима - просрочена /Л.Б. е бил уведомен за атакуваното определение на 23.03.17, а частната жалба е подадена на 7.04.17 – т.е. след изтичане на едноседмичният срок по чл.275 ал.1 ГПК за подаването й/ – и следва да се остави без разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила решения. Целта му е да се отменят тези решения, които са неправилни поради някоя от изчерпателно посочените в чл.303 ГПК причини. Производството е уредено със специални правила, в това число относно срокове и начин на сезиране на компетентния орган. В разпоредбата на чл.306 ал.1 ГПК е предвидено какво трябва да е съдържанието на молбата за отмяна. Тя следва да отговаря на изискванията на чл.260 ГПК и чл.261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Налице е препращане към текстовете на чл.260 ГПК и чл.261 ГПК, които касаят съдържанието на въззивната жалба. В тях не е посочено като изискуем реквизит име на ответник /каквото например е изискването по отношение на съдържанието на исковата молба - чл.127 ал.1 т.2 ГПК/. При тези обстоятелства непосочването му от молителя, респективно погрешното посочване на неправосубектен ответник /вкл. поради това, че съответната насрещна страна в исковото производство е починала преди подаването на молбата/, не съставлява недостатък на молбата за отмяна, респективно не би могло да бъде санкционирано с връщането й /то е предвидено само при неотстраняване на нередовности във връзка с посоченото в чл.306 ал.1 ГПК съдържание-чл.306 ал.2 ГПК/ или с прекратяване на производството поради недопустимост. Налице е отклонение от правилата, уреждащи първоинстанционното производство, поради което и не би могло разрешенията, касаещи подаване на искова молба срещу неправосубектен ответника, да се прилагат автоматично към производството по чл.303 и сл. от ГПК за отмяна. При подаване на молба за отмяна, която отговаря на предвиденото в чл.306 ал.1 ГПК съдържание, съдът следва да я администрира на съответната насрещна страна по исковото производство, а ако тя междувременно е починала - да конституира на нейно място наследниците й и те да участват в разглеждането й. Предвид изложеното, атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,