Определение № 1057 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 812/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Е. с.М.,чрез процесуалния си представител- адвокат Е. против въззивно решение № 131 от 23.03.2010г. по гр.д. № 1194/2009г.на Софийски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 144 от 16.11.2009г. по гр.д.№ 133 по описа за 2009г. на П. районен съд, в частта ,в която „Е. е осъдено да заплати на Н. Д. К. сумите от 10 071.38лв.-неизплатено трудово възнаг-раждение за положен извънреден труд в работни дни за периода 23.03.2006г.-10.11.2008г.,ведно с мораторна лихва в размер на 2 188.85лв. до завеждане на исковата молба,164.22лв.- неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в празнични и почивни дни за периода 23.03.2006г.-10.11.2008г.,ведно с мораторна лихва в размер на 34.26лв.,ведно със законните лихви върху посочените главници,считано от 23.03.2009г., отменено е решението в частта, в която „Е. е осъдено да заплати на Н. Д. К. сумата от 3 059.80лв.-представляваща разлика между изплатените му суми за храна по КТД и полагащите му се дневни пари по Наредбата за командировките в страната за периода 23.03.2006г.-10.11.2008г.,ведно с мораторна лихва до завеждане на иска в размер на 663.41лв.и на законната лихва,считано от 23.03.2009г. до окончателното изплащане на гравницата и вместо това е постановено друго,с което в тази част исковете са отхвърлени и са присъдени следващите се разноски и държавна такса. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба срещу гореописаното решение в потвърдителната му част - се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения материално правен въпрос за белезите и за условията на които следва да отговаря положения труд, за да се квалифицира той като такъв,положен при ненормиран работен ден по чл.139 а от КТ и за да може да бъде отличен от извънредния труд по чл.143 от КТ.Поставя се и процесуалноправния въпрос за възможността на въззивния съд да се произнася по непредявено от ищеца възражение,като се визира направения от съда правен извод,че „колективните трудови договори,действали в предприятието през исковия период не са имали действие спрямо ищеца. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й. Позовава се и прилага две решения на ВКС. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Въззивният съд е квалифицирал полагания от ищеца на длъжността „шофьор на лек автомобил” труд като извънреден на базата на - отразеното в трудовия му договор,че работи на пълно работно време от 8 часа,с оглед проучени от вещото лице 600 пътни листа и въз основа на показанията на разпитани по делото свидетели,съгласно които работният ден на ищеца започвал в 7 часа сутринта и приключвал обикновено към 19 часа. Относно представените списъци на длъжностите,за които е установен ненормиран работен ден/в които е включена заеманата от ищеца длъжност/,които списъци са обявени със заповед на работодателя,фактът,че за претендирания период ищецът е ползвал допълнителен платен отпуск, обстоятелството,че в колективния трудов договор е отразено постигнатото споразумение във връзка ненормирания работен ден-въззивният съд е посочил,че не са достатъчни,за да обосноват тезата за полагане на труд при ненормиран работен ден. При тези факти-настоящият съдебен състав намира,че по поставеният материално правен въпрос за предпоставките,които следва да са налице,за да се счете,че е осъществявана работа при условията на ненормиран работен ден и за разграничаването на така полагания труд с извънредния по смисъла на чл.143 от КТ –следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Касае се за въпрос,който е от значение за решаването на спора/пряко е свързан с предмета на делото и с решаващите мотиви на съда/, изисква преценка с оглед особеностите на конкретния случай и по него няма развита практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуално правен въпрос за възможността на съда да се произнася по непредявено възражение, тъй като той е изяснен, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и не е решаван противоречиво от съдилищата. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение