Определение № 3198 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1531/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от Административен съд– Сливен (АдмС– Сливен) за разрешаване на спор за подсъдност. Предмет на спора е иск на Л. Божинова, понастоящем в Затвора [населено място] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с искане ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева, поради наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на дирекцията, вкл. медицинския персонал, които са довели до усложняване на здравословното състояние на ищцата. Първоначално делото е било образувано пред Административен съд София-град, който с Определение № 866/24.01.2024г., постановено по адм. дело № 75/2024г. е намерил, че делото не му е подсъдно и го е изпратил на Административен съд - гр. Сливен, на основание чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. С Определение № 232/01.02.2024г., постановено по адм. дело № 49/2024 г. Административен съд- Сливен е прекратил производството по делото и е повдигнал спор по чл. 135 АПК, който следва да се разреши от тричленния състав на Върховния административен съд, тъй като е намерил, че доколкото искът е насочен срещу ГДИН, но твърдените увреждания са настъпили и в гр. Сливен и в гр. София, а ищцата е избрала да предяви исковете си пред АССГ, то е водещ изборът на лицето за определяне на подсъдността. След постановяване на това определение по делото са постъпили искания от ищцата за отвод на целия състав на АдмС - Сливен и желание делото да бъде разгледано в АдмС - Хасково. Върховният административен съд, Трето отделение, като прецени данните по делото приема следното: Производството пред на АССГ е образувано по искова молба на Л. Божинова, понастоящем в Затвора [населено място] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с искане ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева, поради наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на дирекцията, вкл. медицинския персонал, които са довели до усложняване на здравословното състояние на ищцата. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът може да се предяви пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Същото правило е регламентирано и в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. Вярно е, че местната подсъдност е изборна като изборът се прави от подателя на иска, но измежду мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Предвид твърденията, изложени в исковата молба обаче и двете места са в гр. Сливен, следователно това е и компетентния да проведе производството съд. Предвид гореизложеното повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши, като делото се изпрати за разглеждане от Административен съд – Сливен. След постъпване на делото там и съответното му разпределение ще трябва да се разгледа направения отвод от страна на ищцата. Поради посоченото и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение