Определение № 5806 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3327/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от председателя на управителния съвет, подадена чрез пълномощника юрисконсулт З. Симеонова, срещу определение № 1388 от 07.02.2024 г. по адм. д. № 12202/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 134 от 13.11.2023 г. по КАНД № 365/2023 г. по описа на Административен съд – Русе и е прекратено производството по адм. д. № 12202/2023 г. по описа на Върховния административен съд. С определение № 134 от 13.11.2023 г. по КАНД № 365/2023 г. Административен съд – Русе е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. В частна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. По подробно изложени съображения жалбоподателят иска определението да бъде отменено, а частната жалба срещу определение № 134 от 13.11.2023 г. по КАНД № 365/2023 г. на Административен съд – Русе да бъде разгледана по същество и да бъде уважена в цялост. Ответната страна – „Формула - 2“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Карнобат, [ж.к.], [улица], представлявано от управителя К. Боев, чрез пълномощника адв. Чавдаров, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение, поради което моли то да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената жалба и да прекрати производството по делото тричленният състав на ВАС е приел, че разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е сезиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. Определението за спиране на производството в случаи като настоящия не подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Забраната за инстанционен контрол на определението се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава-членка. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Има се предвид преюдициалност на производството във връзка с формиране на сила на пресъдено нещо или постановяване на окончателен съдебен акт в съдебното производство, с оглед да се вземе предвид разрешаването на преюдициален правен спор със сила на пресъдено нещо. В случая не е налице преюдициалност в този смисъл. Преюдициалността е във връзка необходимото тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, като решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България, поради което правилно е прието, че спирането на производството по делото е на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. В този смисъл е и практиката на петчленни състави на ВАС по сходни случаи, изразена в определения по адм. д. № 154/2024 г., адм. д. № 1107/2024 г., адм. д. № 2697/2024 г., адм. д. № 905/2024 г., адм. д. № 2684/2024 г., адм. д. № 2023/2024 г., адм. д. № 10446/2023 г, адм. д. № 11181/2023 г. и други. Освен това следва да се има предвид, че спирането на производството по делото е постановено от касационна инстанция по ЗАНН, чието решение е окончателно. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. По изложените съображения тричленният състав на Върховния административен съд е формулирал съответно на закона крайно заключение за недопустимост на подадената частна жалба на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК. В този смисъл атакуваното пред настоящата инстанция определение е правилно и следва да се остави в сила. Оплакването за неправилност, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, не е аргументирано с конкретни съображения, поради което и касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Останалите доводи на жалбоподателя са свързани с преценката на Административен съд - Русе относно наличието на основание за спиране на делото, която обаче не попада в обхвата на настоящата проверка. Предвид изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия