Определение № 639 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 136/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. Х. М. от [населено място] чрез адв. Д. Д., срещу решение №112/14.09.2016 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в. гр.д.№ 142/2016 г., с което е потвърдено решение № 17/14.07.2016 г. по гр.д. № 481/2016 г. на Кърджалийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършеното със Заповед №25/22.02.2016 г. на Изп. Директор на [фирма], [населено място], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за вредите от незаконното уволнение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 2 800 лв., ведно със законната лихва.

С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според касатора съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което направените от него изводи, че при извършеното уволнение работодателят не е извършил заобикаляне на закона, както и че е налице действително съкращаване на щата са необосновани и неправилни. Иска се отмяна на въззивното решение и вместо него постановяване на друго такова, с което искът за отмяна на уволнението и обусловените от него искове по чл. 344,ал.1,т.2 и 3 ГПК, да бъдат уважени. Представя се изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище по допускането на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно: да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.

С представеното Изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът е формулирал следните, съответно, процесуално правен и материално правни въпроси:

1. Трябва ли съдът да обсъди всички доводи и възражения, които са въведени от страните в спора и имат отношение към спорното право;

2. Въпросът по приложението на чл. 328,ал.1,т.2 КТ и в частност кога съкращаването на щата е фиктивно ;кои са критериите за преценка за сходство в длъжностите и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед характера и спецификата на възложената работа; как се извършва преценката дали има реално съкращаване в щата.

По първия / процесуалноправен / въпрос касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р №27/02.02.2015 г., постановено по к.гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, ІV г.о.

По материалноправните въпроси според касаторът съдът се е произнесъл в противоречие с тяхното разрешаване в Р №194/26.07.2016 г., по гр.д. №891/2016 г.на ВКС, ІV г.о., Р 168/10.06.2014 г. по гр.д. № 5342/2013 г., ІV г.о. и Р №498/13.01.2012 г. по гр.д. №1561/ ВКС, ІV г.о.

Цитираните във връзка с двете групи въпроси решения на ВКС са постановени при условията на чл. 290 ГПК и представляват задължителна практика. С оглед на това касаторът се позовава на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че твърдението на ищцата, за тенденциозност на уволнението, обосновано с взето при заобикаляне на закона решение на колективния орган на управление на ответното дружество за промяна в организационно – управленската му структура, е недоказано.В тази връзка е посочено, че извършената служебна проверка в Търговския регистър сочи на извода, че решението е взето в законен състав, от компетентен орган и в рамките на делегираните от Учредителния му устав правомощия.Прието е също така, че съкращението не е фиктивно, а реално. В тази връзка е посочено, че съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват щатни места за длъжности с различни трудови функции, както и при т. нар.”трансформиране” на длъжности, при което се закрива определена длъжност и на нейното място се създава нова длъжност, в трудовите функции на която са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност и съществено нови по своята характеристика трудови функции.Като е анализирал трудовите функции на длъжността”деловодител- архивар”, заемана от ищцата преди уволнението и тези на новосъздадената длъжност „инкасатор наеми”, заеманата от служителката М. И. е формирал извод, че тези функции са различни. С оглед на това след като работодателят е премахнал длъжността, заемана от ищцата и на нейно място в щатното разписание е създадена длъжността „инкасатор наеми”, е извършено реално съкращаване в щата и основанието на уволнението е доказано.

При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, комулативните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, не са изпълнени.

На първо място формулираният като процесуалноправен въпрос по същество съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение на закона, което обуславя неговата неправилност - основание за касационно обжалване по чл. 281,т.3 ГПК, а не за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Първият материалноправен въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. Съдът е изложил съображения защо счита, че процесното съкращение в щата не е фиктивно, което има отношение към решаването на спора.Третият въпрос също не е бил предмет на разглеждане в решението. Съдът е извършил преценка дали има реално съкращаване в щата, а не е излагал съображения как следва да се извършва тази преценка. Начина по който съдът е извършил преценката относно това дали има реално съкращаване в щата е в съответствие с приетото в съдебната теория и трайната практика на съдилищата.

Цитираното Р №194/26.07.2016 г., по гр.д. №891/2016 г.на ВКС, ІV г.о. касае друга хипотеза на уволнение / по чл.328,ал.1,т.6 КТ/и изложените съображения на съда нямат отношение към въпросите, разгледани в настоящото въззивно решение. По вторият материалноправен въпрос въззивното решение е постановено в съответствие с разрешенията, дадени в Р 168/10.06.2014 г. по гр.д. № 5342/2013 г., ІV г.о., според което „при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения на длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността”.Именно тези обстоятелства са съобразени от въззивната инстанция за да формира извод, че двете длъжности са различни.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.