Определение № 73 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 854/2017 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Н. А. К. е подал молба вх.№ 8768 от 28.06.2016г. за отмяна на влязлото в сила на 29.03.2016г. решение на Районния съд С. по гр.д.№ 198/2014г. Поддържа се отменителното основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК поради противоречието му с решение № 34 от 21.01.1993г. по гр.д.№ 1417/1992г. на Хасковския окръжен съд. Ответниците са подали отговор в сроке по чл. 306 ал.3 изр.2 ГПК, в който изразяват становище, че молбата за отмяна е недопустима и неоснователна. С молба вх.№ 17071 от 09.12.2016г. молителят е поискал да бъде спряно по изпълнително дело №16 /2009г. по описа на държавния съдебен изпълнител при Районен съд Свиленград. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение констатира, че са налице формалните изисквания на чл. 305 и чл. 306 ал.1 ГПК и молбата за отмяна следва да се допусне за разглеждане по същество. Искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело №16 /2009г. по описа на държавния съдебен изпълнител при районен съд С. не следва да се уважава. На основание чл. 309 ГПК молителят може да поиска само спиране на изпълнение на решението, на което иска отмяна, ако то е осъдително, защото само осъдителните решения подлежат на принудително идпълнение. В случая с влязлото в сила решение е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост, а изпълнителното дело № 16/2009г. по описа на ДСИ по твърдения на молителя е образувано по издаден изпълнителен лист по друго дело. В тази хипотеза спиране на изпълнителното дело може да бъде поискано само като обезпечителна мярка, но това не може да стане в отменителното производство по чл. 303 – 304 ГПК. По силата на чл. 389, ал. 1 ГПК обезпечение може да се иска от съда, пред който делото е висящо до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение