Решение № 11076 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2023 г.

ВАСЧетвърто отделение14.11.2023reporting judge Таня Дамянова

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА решение 811 от 20.06.2023 г., постановено по адм. дело 747/2022 г. по описа на Административен съд София област.

ОСЪЖДА ЕТ "Н. Гюрова 66", [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Буново, община Мирково, Софийска област, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски поделото в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Grounds

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Н. Гюрова 66" чрез процесуалния представител адвокат И. Шаренков, против решение 811 от 20.06.2023 г., постановено по административно дело 747/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което жалбата на търговеца срещу решение 23/311/01028/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8429 от 18.05.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, е отхвърлена. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността му касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, на които се претендира отмяната на първоинстанционното решение. Иска се и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не заявява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,след като прецени направените в жалбата оплаквания, констатира следното: касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на ЕТ "Н. Гюрова 66" против решение 23/311/01028/3/01/04/02 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ), с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 53 577,74 лева. От фактическа страна е установено, че между ДФЗ и ЕТ "Н. Гюрова 66" е сключен договор 23/311/01028 от 20.10.2014г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г., предмет на който е Къща за гости, находяща се в УПИ VI-611, кв.57 по плана на с. Буново, община Мирково . Според договора фондът предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, за изпълнение на одобрен проект 23/311/01028 от 22.05.2013 г. Изплатената субсидия е в размер на 357 184,91 лева, от които 178 716,68 лева са авансово изплатени на 03.04.2015г., а окончателното плащане в размер на 178 468,23 лева е извършено на 16.12.2015г. Със заповед 373899 от 17.06.2019г. на началник на отдел Регионален технически инспекторат в ДФЗ е разпоредено извършването на проверка на място за изпълнение на условията по договора. Проверката е осъществена в периода 20.06.2019 г. 26.06.2019 г. За резултатите от нея е съставен контролен лист, подписан от бенефициера на същата дата /л.202/. Въз основа на установеното при проверката е издадено и оспореното решение за определяне на финансова корекция 23/311/01028/3/01/04/02 на изпълнителния директор на ДФЗ (изх. 01-6500/8429#14/18.05.2022 г.). Административният орган приема, че не са изпълнени договорни и нормативни задължения, както следва: 1) неизпълнение на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор 23/311/01028 от 20.10.2014 г. и на основание чл. 46, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.16, ал.2 от Наредба 30/11.08.2008 г. и т. 30 и т.18 от Приложение към раздел I Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007- 2013 г., поради което е определена санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора, възлизаща на 53577,74 лв.; 2) не са запазени и не са разкрити заложените по бизнес план 3 работни места- неизпълнение на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор 23/311/01028 от 20.10.2014 г. като на основание т. 4. 4, б. "б" и т. 8. 1 от договора, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. и т. 18 от Правилата е определена санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора в размер на 35718,49 лв. Производството по налагане на финансова корекция е образувано след като с решение 1514 от 17.02.2022 г., постановено по адм. дело 6794/2021 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/311/01028/3/01/04/01 от 10.02.2020г., с който не едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 53 577,74 лева. С писмо изх. 01-6500/8429#12/11.04.2022 г. бенефициерът е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция, в хода на което от ЕТ "Н. Гюрова 66" са депозирани писмени възражение с вх. 01-6500/8429#13 от 26.04.2022г. по всяка една от направените констатации. В рамките на развилото се съдебно производство е изслушано заключението на съдебно-икономическа експертиза, според което е установено изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) в размер на 20 % от заложените приходи, а разкритите работни места изчислено средноаритметично за годините - 2016 г., за 2017 г. и за 2018 г. е 2 броя. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За неоснователни са счетени възраженията на жалбоподателя, че след изтичане на мониторинговия период по сключения между бенефициера и ДФЗ договор административният орган е лишен от правомощия за издаване на акт от категорията на процесния; че недопустимо органът е основал издаденото решение на резултатите от проверките на място след отмяната на издадения въз основа на тях АУПДВ; за неприложимост на утвърдените от изпълнителния директор на ДФЗ Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. В тази насока съдът е изложил мотиви, че независимо, че Правилата не са били приети към момента на сключване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между страните, те са приложими към правоотношението, породено между страните със сключения договор. Подробно са обсъдени доводите на жалбоподателя за характера на сключения между страните договор. Изложени са мотиви, че в него са визирани клаузи, съгласно които ДФЗ има право на постоянен контрол за целевото използване на инвестицията, контрол и след оказване на помощта, както и право да откаже изплащането на цялата или на част от финансовата помощ, и да претендира за възстановяване на цялата или част от помощта- раздел VIII "Отговорност", т. 8. 1, съобразно който отговорността на бенефициера за възстановяване на помощта се носи освен при неизпълнение на договорните задължения и при неспазване на нормативните изисквания, като изрично са посочени чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. Първоинстанционният съд е приел и че не са допуснати процесуални нарушения при формиране на изводите от фактическа страна за допускане на нередности. Според съда констатациите на административния орган се потвърждават от събраните доказателства по делото, включително и на заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, същите не са били оспорени и за органа не е налице пречка да се позове на тях. Съдът е обосновал материалната законосъобразност на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Констатираното изпълнение на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години- от 2016 г. до 2018 г. включително, средно аритметично е 20% от заложените приходи. Така изчисленият краен процент спрямо приходите в бизнес плана е преценен като неизпълнение, което правилно е квалифицирано като нарушение на т. 4. 12 и на т. 4. 18 от договор 23/311/01028 от 20.10.2014 г., задължаващи ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и с таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съдът е констатирал, че е налице и неизпълнение на заложените одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от три пълни финансови години, което е самостоятелно нарушение на поети ангажименти в т.4.12 и т.4.18 от договора за БФП. С тези решаващи мотиви жалбата против решението за налагане на финансова корекция е отхвърлена и са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични със защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за нищожност на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Доказателствата по делото (протокол 189/02.03.2022г. на стр.319-321) установява представителната власт за издаване на решението за налагане на фининсова корекция. На основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция (ФК) по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на ФК по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, (в приложимата редакция съобразно § 70 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ) определя, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по закона се изпълняват от МЗ и от ДФЗ-РА, както това е предвидено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА. Чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП оправомощава изпълнителният директор на ДФЗ да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ, като нормата на чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП дава възможност на органа да делегира със заповед правомощията си по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В конкретната хипотеза оспореното решение е издадено от изпълнителния директор и обективира наложена на оспорващия ФК по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за нарушения по мярка 311 Разнообразяване към неземеделските дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Неоснователни са и оплакванията за допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение със започването на производство след изтичане на мониторинговия период. Този период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да започне производство по администриране на нередност. Ето защо изтичането на мониторинговия период не преклудира възможността на ДФЗ да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ (включваща и извършването на проверки). Подробни съображения в този смисъл са развити в решение 2966 от 21.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 10521/2022 г., IV о. Неоснователни са и възражения на касатора относно извода на административният орган, че е налице нарушение, което се квалифицира като нередност. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, непостигането на предвидените в бизнес плана показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Подробни мотиви в тази насока са изложени в решение 6244/12.06.2023 г. по адм. дело 3293/2023 г., решения 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм. дело 9703/2018 г. и др.). Съобразно чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост".Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. В случая непостигането на заявените приходи от дейността и неразкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция (РА) може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т. 4. 18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Настоящият съдебен състав счита, че заложените в бизнес плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания в административния акт.. Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване сума. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. Неизпълнението на показателите на бизнес-плана относно предвидените приходи от дейността законосъобразно е квалифицирано като нарушение по т. 30 от Приложението към Правилата, тъй като за трите пълни финансови години изчислените приходи са в размер на 20 % спрямо заложените в бизнес плана. За това нарушение цитираната норма от Правилата, предвижда финансова корекция в размер на 15 % от изплатената субсидия. Неизпълнението на показателите за устойчива заетост правилно е квалифицирано като нарушение по т. 18 от Правилата и за него е определена корекция в размер на 10 % от платената субсидия, тъй като неизпълнението по този показател е по-малко от 50 %, за което се следва финансова корекция 10 % от платената субсидия. Констатираните нарушения, представляващи неизпълнение на нормативни и договорни задължения на бенефициера, касаят един и същи договор. След определяне на размера на финансовата корекция за всяко едно от тях, административният орган е спазил правилото за некумулиране и е определил корекцията в размера на най-голямата сума, определена за възстановяване, а именно 15 % от изплатената субсидия, възлизащи на 53577,74 лв. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд неправилно приел, че е налице неизпълнение на т.4.18 от процесния договора. Съгласно т. 4. 18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Определението дадено в раздел IX Други условия , т.9.1. б. г от договора Одобрен проект е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба 30 от 11.08.2008 г. документи (включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. Казано по друг начин, бенефициентът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, но и да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и то по начин, осигуряващ постигането на показателите за ръст на стопанството, на продукцията и на приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. Именно изпълнението на описаните задължения установява икономическа жизнеспособност на дейността по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Наредбата 8/03.04.2008 г. Ето защо обосновано и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на цитираните клаузи от договора, което в съответствие с т. 8.1. от договора и чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба 8 от 3.04.2008 г. е основание за налагане на финансова корекция. Останалите възражения на касатора изцяло преповтарят направените пред първоинстанционния съд, които са били подробно и мотивирано обсъдени в първоинстанционното производство. Изводите на съда се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, която препраща към тях на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора обуславя основателност на заявената от ответника претенция за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение